Шаблон:Портал право-въведение

Египетският лешояд е застрашен вид, вписан в Червената книга. Съгласно българския Наказателен кодекс, който унищожи, повреди, придобие, държи или отчужди екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева (чл. 278г, ал. 1 НК). Птицата Бояна от този вид, освободена в България с цел увеличаване на популацията ѝ в дивата природа, прелетяла над половината свят (с проследяващ тракер) и завърнала се, бе застреляна от бракониери в района на Джебел (България, септември, 2022 г.).

„Право“ – (от латински: lex, legis) e системата от законово установени рамки, които описват работата на държавата, правата и задълженията на гражданите и другите субекти в нея.

За да бъде възможно и сигурно съществуването и общуването в обществото, следва да има ред, основан на правила, които са еднакви, задължителни и известни за всички членове в това общество. Правилата са базирани на обичая, морала, етиката, нравите, религиозните виждания, чувството за справедливост, философските и политически виждания. Този ред се създава от правото чрез правните норми. Всички правни норми, които са в сила в една държава, се наричат обективно право на тази държава. С оглед на това обективно право, се определят правата на лицата (субектите) – това са субективните права – правното можене; правата и задълженията. Това е една реалност, съставена от два компонента.

Важи упрекът на Кант, че юристите все още не могат да намерят единно определение на правото. Понятието „право“ има различно съдържание, според гледните точки. От философска гледна точка е справедливост. За юристите е свързано с правната норма.

Според Жан Луи Бержел „правото е обществена дисциплина, съставена от съвкупност от правила за поведение, които регулират обществените отношения и спазването им е осигурено при необходимост чрез публична принуда“.

През 30-те години на XX век, проф. Венелин Ганев определя правото, като съвкупността от юридически факти, последици, права, задължения и правоотношения, оказващи предмет, около който се движи цялото идейно съдържание и обществено осъществяване, който представлява известна материална и духовна ценност. Това свързва правното явление с обществения и културен живот и му придава обществен смисъл и човешко значение.

Да не се забравя, че правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта.

Правото ни достига дотам, докъдето започва правото на другия.

Думата право се счита за метафора.

В немският език етимологията е по-различна – произлиза от латинското directus – посока, или уточнено да се върви направо, по правия път, тоест да се върши онова, което съответства на правилата. Пренесено е в различните езици с това значение: diritto, фр. droit, право и в аспекта на правилното вървене right (юридическо право и права), rightful (правилен, отговарящ на закона, морала и правните норми), и немското Recht (право), правилно вървене.

(Из лекция на проф. д-р Александър Джеров – НБУ, София, 2001 г.)

• Основна статия – Право