Шарлота фон Саксония-Майнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарлота фон Саксония-Майнинген
Charlotte von Sachsen-Meiningen
херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург
Шарлота фон Саксония-Майнинген, 1775 г.
Шарлота фон Саксония-Майнинген, 1775 г.

Родена
Починала
25 април 1827 г. (75 г.)
Погребана Генуа, Италия
Управление
Период 1772 – 1804
Предшественик Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген
Наследник Луиза Шарлота фон Мекленбург-Шверин
Други титли принцеса от Саксония-Майнинген
Семейство
Род Ернестини
Баща Антон Улрих (Саксония-Майнинген)
Майка Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал
Братя/сестри Амалия фон Саксония-Майнинген
Луиза фон Саксония-Майнинген
Карл
Георг I (Саксония-Майнинген)
Съпруг Ернст II (21 март 1769)
Деца Август
Шарлота фон Саксония-Майнинген в Общомедия

Мария Шарлота Амалия Ернестина Вилхелмина Филипина фон Саксония-Майнинген (на немски: Marie Charlotte Amalie Ernestine Wilhelmine Philippine von Sachsen-Meiningen; * 11 септември 1751, Франкфурт на Майн; † 25 април 1827, Генуа) от рода на Ернестински Ветини, е принцеса от Саксония-Майнинген и чрез женитба херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-голямото дете на херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (1687 – 1763) и втората му съпруга Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (1730 – 1801), дъщеря на ландграф Карл I фон Хесен-Филипстал и Каролина Кристина фон Саксония-Айзенах (1699 – 1743).[1]

Шарлота се омъжва на 21 март 1769 г. в Майнинген за херцог Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург (1745 – 1804), който през 1772 г. наследява баща си херцог Фридрих III.[2] Херцогинята е, както нейния съпруг, меценат на астрономията. Тя смята помагащи табели за дворцовия астроном Франц Ксавер фон Цах, и си пише с водещите астрономи в света.

След смъртта на нейния съпруг тя има проблеми със сина си, наследникът Август. Шарлота напуска Гота с Цах. Тя живее в Айзенберг, след това в Марсилия и в Генуа, където умира на 25 април 1827 г. на 75 години.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота и Ернст II Лудвиг имат четирима сина, от които само двама порастват:[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • August Beck: Ernst II. Ludwig, Herzog von Sachsen-Gotha und Altenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 308 – 313* Christoph Köhler, Andreas Klinger, Werner Greiling: Ernst II. von Sachsen-Gotha-Altenburg. Böhlau, Köln u. a. 2005, ISBN 3-412-19905-2* Bärbel Raschke: Charlotte Amalie Herzogin von Sachsen-Meiningen (1730 – 1801). Leben und Wirken im Kontext westeuropäischer und deutscher Aufklärung. In: Francia 2. Bd. 25, 1999, ISSN – 7743 0937 – 7743, S. 69 – 103.
  • Ingeborg Titz-Matuszak und Peter Brosche (Hrsg.): Das Reisetagebuch 1807 der Herzogin Charlotte Amalie von Sachsen-Gotha-Altenburg. Thüringisches Staatsarchiv Gotha, Gotha 2003 (=Reihe: Schriften des Thüringischen Staatsarchivs Gotha. Bd.1. ISSN – 0582 1612 – 0582).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]