Шушаник Кургинян

Шушаник Кургинян Շուշանիկ Կուրղինյան
Шушаник Кургинян, 1906 г.
Родена	18 август 1876 г. (стар стил) Александропол, Руска империя
Починала	24 ноември 1927 г. Ереван, Армения
Професия	поет, писател, драматург
Националност	Армения
Активен период	1899 – 1927
Жанр	лирика, драма, автобиография
Тема	феминизъм
Повлияна от Ованес Ованесян, Ованес Туманян, Аведик Исаакян
Съпруг	Аршак Кургинян (1897 – ?)
Деца	Шаварш, Аршакануш
Шушаник Кургинян в Общомедия

Шушаник Харутюн Пополчян по мъж Кургинян (на арменски: Շուշանիկ Կուրղինյան) е арменска поетеса, писателка и драматург. Една от основателките на арменската феминистка и пролетарска литература.

Биография и творчество

Родена е на 30 август 1876 г. в Александропол (днес Гюмри), тогава в Руската империя, днес Армения, в семейство на обущар. По това време територията на Армения е разделена и споделяна между две различни чужди сили: Западна Армения е под турско управление, а Източна Армения е контролирана от Руската империя. Учи в Аргутското арменско девическо училище в родния си град. През лятото работи на различни места, прави и продава глинени предмети, с което помага на семейството. През 1893 г. се присъединява към Социалдемократическата партия Хунчак, сформирайки с 18 момичета първата дамска група на партията, и има за цел да осигури независимост на родината си и от турците, и от царската власт.

През 1897 г. се омъжва за местния търговец Аршак Кургинян. Имат две деца – Шаварш и Аршакануш. През 1903 г. се преместват в Москва, след това в Ростов. Живеят в бедност и това я мотивира да се отдаде на творческа работа.

Първото и стихотворение е публикувано в литературния седмичник „Тараз“ през 1899 г., а първият ѝ разказ в детското списание „Агбюр“ през 1900 г. Заедно с поета Акоп Акопян става основателка на арменската пролетарска поезия.

В началото поезията ѝ е под влиянието на поетите Ованес Ованесян, Ованес Туманян и Аведик Исаакян, но революционната борба придава ново качество на поезията ѝ, допринася за формирането и утвърждаването на нейната творческа личност.

През 1907 г. е публикувана първата ѝ стихосбирка „Камбаните на зората“ (Արշալույսի ղողանջներ), която съдържа разнообразие от нови и уникални думи в арменската национална поезия на 20 век, предизвикателства срещу духа на мрака и насилието.

Втората ѝ книга „Най-добрите творби“ е издадена в Ереван през 1939 г., след като Армения става съветска република. Третият ѝ сборник от избрани най-добри творби е публикуван през 1947 г. През 1971 г. е издаден четвъртият ѝ сборник „Стихотворения“, а през 1981 г. той е допълнен с непубликуваните ѝ творби под името „Литературно наследство: поезия, проза, пиеси, писма“ и публикуван от Ереванската национална академия на науките.

Поезията ѝ е високо оценена от литературно-критическата мисъл на времето заради нейната непоклатимата отдаденост на борбата на работническата класа.

Някои от творбите на Кургинян са посветени на защитата на правата на жените в арменската реалност – „Нека се обединим и ние“, „Любовта на орела“, „Не ме обичай“, „Дали?“, „Шивачът“, „Жената емигрант“ и др.

Произведенията ѝ са цензурирани от царските руски редактори и след това от марксистките идеолози, които я представят единствено като пролетарска поетеса, оставяйки стотици нейни ценни творби непубликувани. В този контекст тя получава известно признание като пропагандаторка на социалната несправедливост в канона на арменската литература, но не и като феминистка.

Авторка е и на пиеси – „Червеният кръст“, „Златната рибка“, „Мелницата“, „Горящото сърце“, които обаче не са поставени на сцената.

Тя развива активна обществена работа сред арменците от Кавказ. Клубът ѝ във Владикавказ става много известен. През 1921 г. се премества в Съветска Армения, за да помогне за възстановяването на страната.

Бедният ѝ живот, тежките условия и отслабеното здраве затрудняват дейността ѝ, като тя прекарва месеци в различни болници за лечение на Базедова болест.

Шушаник Кургинян умира от усложнения на болестта на 24 ноември 1927 г. в Ереван. Погребана е в почетния еревански Пантеон Комитас.

На нейно име в Гюмри са наименувани улица, училище и библиотека. В административния район Малатия-Себастия в Ереван има алея, кръстена на нея.

Гробът на поетесата в Пантеон Комитас, 2008 г.

Произведения

Поезия

• Արշալույսի ղողանջներ (Камбаните на зората) (1907)
• Երկերի ժողովածու (1947) – сборник
• Բանաստեղծություններ (1971) – сборник
• I Want to Live: Poems of Shushanik Kurghinian (2005) – в превод на Шушан Авагян

Пиеси

• Կարմիր խաչը
• Ոսկե ձկնիկը
• Ջրաղացպան
• Այրված սիրտը

Книги за Шушаник Кургинян

• The Concept of Work and the Worker in the Poetry of Ada Negri, Hakob Hakobian and Shushanik Kurghinian (1909) – от Бахши Ишханян
• Shushanik Kurghinian (1955) – от Ованес Газарян

Източници

• ((ru)) Биография във Visit Gyumri
• ((en)) Биография и библиография в Арменска новинарска мрежа, от Шушан Авагян
• ((en)) Learn about Shushanik Kurghinian (1876 – 1927), биография в Anahit of Erebuni

Външни препратки

• ((hy)) Шушаник Кургинян във Фейсбук, под редакцията на Шушан Авагян

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shushanik Kurghinian в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​