Юбер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Убър
Uber Technologies Inc.
Лого на Убър
лого на компанията
Self driving Uber prototype in San Francisco.jpg
Прототип на самоуправляващ се автомобил на компанията, Сан Франциско, 2016 г.
Тип Частна компания
Индустрия транспорт, информационни технологии
Основател Гарет Кемп (Garrett Camp),
Травис Каланик
Седалище Сан Франциско, САЩ
Ключови личности Тревис Каланик (CEO)
Продукти мобилно приложение за наемане на таксѝ
Услуги таксиметрови услуги
Уебсайт uber.com
Убър в Общомедия
Юбер има правни проблеми в целия свят (2015)

Убър[1][2][3][4] (на английски: Uber, /uːbə(r)/) е технологична компания със седалище в Сан Франциско, Калифорния, създала едноименно мобилно приложение за споделено пътуване, която работи в много градове на няколко страни. Фирмата използва смартфон приложение за получаване на заявките за превозване, и след това изпраща тези заявки до своите водачи (софтуерното приложение на Убър изисква потребителите и шофьорите да имат смартфон). Пътниците използват приложението, за да заявят превоза и да следят местоположението на запазения за тях автомобил. Заплащането става чрез кредитна или дебитна карта на пътника. В повечето страни 80% от заплатената сума взема шофьорът, 20% са за Убър. Към август 2016 г. услуга е достъпна в 66 страни и 507 града по целия свят, включително и в София[5]. Услугата Убър се оценява на повече от 40 милиарда щатски долара.

При създаването си Убър предлага наемане само на напълно луксозни автомобили (напр. Lincoln Town Car, Cadillac Escalade, BMW серия 7, Mercedes-Benz S550), като нарича основната си услуга „UberBlack“, по подобие на „черните коли“ („black cars“) на частните транспортни услуги в Ню Йорк. През 2012 г. компанията стартира своята програма „UberX“, която разширява услугата, като допуска наемането на всеки квалифициран водач с превозно средство в приемливо техническо състояние. Като използва умело липсата на регулация на дадени пазари, Убър успява да предложи по-ниски такси за превоз, така че услугата става изключително конкурентна на традиционните таксиметрови услуги, като същевременно разширява претенциите на Убър към по-голяма част от пазара.

Убър е обект на продължаващи протести от таксиметрови шофьори, таксиметрови компании и някои правителства, които смятат, че тя извършва незаконни таксиметрови услуги, прилага нечестни бизнес практики и компрометира безопасността на пътниците. Към декември 2014 г. протести са били организирани в Германия, Индия, Тайланд, Испания, Франция, Англия, също и в други страни, като са документирани и инциденти, свързани с пътници. Убър е забранена напр. в Испания и в два града в Индия през декември 2014 г., а от 2019 г. и в България. Подължава да участва в спорове с различни държавни органи, включително тези на САЩ и Австралия.

Тарифи[редактиране | редактиране на кода]

Uber Ford Fusion с автопилот (6 ноември 2016 г., Сан Франциско)

Цената на пътуването през приложението Uber се състои от три компонента:

  • разходите за пристигане на автомобила до клиента
  • цената на пътуването на минута
  • цена на километър

Плащането за пътуване става само с безкасово плащане. Парите се приспадат от банковата карта, приложена към заявлението след пътуването. Важна характеристика на Uber е, че потребителят може да изчисли цената на пътуването, преди да започне. Системата ще посочи лимитите, в рамките на които ще бъде крайната цена на поръчката.

Мобилно приложение[редактиране | редактиране на кода]

Мобилното приложение[6] Uber позволява на потребителя да поръча автомобил с шофьор и да проследи движението му до определеното място, плащането за услугите на водача се извършва с помощта на банкова карта или пари в брой.

Мобилното приложение е достъпно за изтегляне от мобилни джаджи, работещи на iOS и Android

През 2018 г. в Сан Франциско стартира пилотен проект за отдаване под наем на електрически велосипеди, базиран на приложението Uber. За да използвате услугата в мобилното приложение, трябва да изберете опцията "Bike".

През декември 2018 г. Uber Bus започна да работи в Египет. Можете да поръчате услугата, както и такси - чрез стандартното приложение. След това на картата потребителят ще види най-близкия автобус. Тази точка може да се счита за крайна спирка, защото там ще се събират пътници, пътуващи в една посока. В същото време Uber Bus няма ясен маршрут като редовните автобуси. Основният принцип на пътуването е да се спира възможно най-малко.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съдът потвърди забраната на „Юбер“. // Mediapool.bg. 2019-03-07. Посетен на 2019-05-20.
  2. „Юбер“ е транспортна услуга и държавите могат да я регулират, реши Съдът на ЕС. // Дневник. Икономедиа АД, 2017-12-20. Посетен на 2019-05-20.
  3. Кой се страхува от „Юбер“?. // e-vestnik.bg. „Е-вестник“ ЕООД, 2018-08-08. Посетен на 2019-05-20.
  4. Таксиметрови шофьори в Испания стачкуват срещу „Юбер“ и „Кабифай“. // Българска национална телевизия, 2018-07-28. Посетен на 2019-05-20.
  5. Uber в София
  6. Мобилно приложение като Uber (англ.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Uber (company)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.