Направо към съдържанието

Юлиус Лебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиус Лебер
Julius Leber
германски политик

Роден
Починал
5 януари 1945 г. (53 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил въвФрайбургски университет
Политика
Професияполитик, журналист
ПартияГерманска социалдемократическа партия
Противник на Нацистка Германия
Семейство
БащаЖан Лебер
МайкаКатарина Шубецер
Юлиус Лебер в Общомедия

Юлиус Лебер (на немски: Julius Leber) е германски политик и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Лебер е роден в Бишайм. Завършва училище в Брайсах през 1908 г. От 1910 г. той посещава Oberrealschule (висше професионално училище) и започва да сътрудничи на вестници. За да финансира обучението си, той работи като учител.

През 1913 г. Лебер изучава национална икономика и история в Страсбург и в Университета във Фрайбург на Брайсгау. Той също така се присъединява към Социалдемократическата партия на Германия през тази година. През 1914 г. с избухването на Първата световна война Лебер доброволно се записва на фронта.

Като войник Лебер е ранен два пъти, повишен в лейтенант и служи след войната в Райхсвера (редовна армия) с гранични охранителни части на изток. По времето на Каповски пуч през 1920 г., той заема страната на Ваймарската република. Впоследствие той напуска Райхсвера в знак на протест, тъй като някои от лидерите му стоят зад пуча. След напускането на Райхсвера Лебер получава докторска степен от университета във Фрайбург.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. Лебер става главен редактор на социалдемократическия вестник Lübecker Volksboten, за който и тогава ученикът Вили Бранд пише още в началото на 1930-те години. Той е член на градския съвет на Любек от 1921 до 1933 г. Като член на Райхстага от 1924 г., Лебер се занимава преди всичко с отбранителната политика.

Съпротива срещу националсоциализма

[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г., след което има опит за убийство на Лебер. Той е задържан, освободен след натиск от колегите му от Любек, а след това арестуван отново през март. През 1933 г. той е затворен от нацистите и по-късно в концентрационния лагер Захсенхаузен като „опасен противник на режима“ до 1937 г. След освобождаването си, той работи като търговец на въглища в Берлин-Шьонеберг, което замаскира по-важната му роля в съпротивата срещу режима на нацистите.

През 1940 г. Лебер търси контакт с ръководството на въоръжените сили и се запознава с Клаус фон Щауфенберг. След това той е в контакт с Карл Фридрих Гьорделер и кръга Крейсау около Хелмут Джеймс фон Молтке. Кръгът на Щауфенберг предвижда Лебер като нов министър на вътрешните работи на Германия след планирания държавен преврат.

Процес и екзекуция

[редактиране | редактиране на кода]

Лебер е предаден от информатор сред нелегална комунистическа група, водена от Антон Зефков, с когото търси контакт. Той е арестуван от Гестапо на 5 юли 1944 г., 15 дни преди заговора от 20 юли в Източна Прусия. На 20 октомври Лебер е осъден на смърт и екзекутиран на 5 януари 1945 г. в затвора Пльоцензе в Берлин.[1]

  1. Dahrendorf, Sir Ralf. Über Grenzen:Lebenserinnerungen. C.H.Beck, 2002. ISBN 3-406-49338-6. S. 43. (на немски)
  • Dorothea Beck, Julius Leber. Sozialdemokrat zwischen Reform und Widerstand, München (Siedler) 1983.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julius Leber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​