Юлиус Лебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлиус Лебер
Julius Leber
германски политик

Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия
Политика
Професия политик, журналист
Партия Германска социалдемократическа партия
Противник на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Семейство
Баща Жан Лебер
Майка Катарина Шубецер
Юлиус Лебер в Общомедия

Юлиус Лебер (на немски: Julius Leber) е германски политик и борец от съпротивата, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г..

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Лебер е роден в Бишайм. Завършва училище в Брайсах през 1908 г. От 1910 г. той посещава Oberrealschule (висше професионално училище) и започва да сътрудничи на вестници. За да финансира обучението си, той работи като учител.

През 1913 г. Лебер изучава национална икономика и история в Страсбург и в Университета във Фрайбург на Брайсгау. Той също така се присъединява към Социалдемократическата партия на Германия през тази година. През 1914 г. с избухването на Първата световна война Лебер доброволно се записва на фронта.

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Като войник Лебер е ранен два пъти, повишен в лейтенант и служи след войната в Райхсвера (редовна армия) с гранични охранителни части на изток. По времето на Каповски пуч през 1920 г., той заема страната на Ваймарската република. Впоследствие той напуска Райхсвера в знак на протест, тъй като някои от лидерите му стоят зад пуча. След напускането на Райхсвера Лебер получава докторска степен от университета във Фрайбург.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. Лебер става главен редактор на социалдемократическия вестник Lübecker Volksboten, за който и тогава ученикът Вили Бранд пише още в началото на 1930-те години. Той е член на градския съвет на Любек от 1921 до 1933 г. Като член на Райхстага от 1924 г., Лебер се занимава преди всичко с отбранителната политика.

Съпротива срещу националсоциализма[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Хитлер идва на власт през 1933 г., след което има опит за убийство на Лебер. Той е задържан, освободен след натиск от колегите му от Любек, а след това арестуван отново през март. През 1933 г. той е затворен от нацистите и по-късно в концентрационния лагер Захсенхаузен като "опасен противник на режима" до 1937 г. След освобождаването си, той работи като търговец на въглища в Берлин-Шьонеберг, което замаскира по-важната му роля в съпротивата срещу режима на нацистите.

През 1940 г. Лебер търси контакт с ръководството на въоръжените сили и се запознава с Клаус фон Щауфенберг. След това той е в контакт с Карл Фридрих Гьорделер и кръга Крейсау около Хелмут Джеймс фон Молтке. Кръгът на Щауфенберг предвижда Лебер като нов министър на вътрешните работи на Германия след планирания държавен преврат.

Процес и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Лебер е предаден от информатор сред нелегална комунистическа група, водена от Антон Зефков, с когото търси контакт. Той е арестуван от Гестапо на 5 юли 1944 г., 15 дни преди заговора от 20 юли в Източна Прусия. На 20 октомври Лебер е осъден на смърт и екзекутиран на 5 януари 1945 г. в затвора Пльоцензе в Берлин.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dahrendorf, Sir Ralf. Über Grenzen:Lebenserinnerungen. C.H.Beck, 2002. ISBN 3-406-49338-6. S. 43. (на немски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dorothea Beck, Julius Leber. Sozialdemokrat zwischen Reform und Widerstand, München (Siedler) 1983.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Julius Leber“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.