Юрий Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юрий Стоянов
съветски руски и украински актьор
Юрий Стоянов 
Роден: 10 юли 1957 г. (60 г.)

Юрий Николаевич Стоянов е съветски руски и украински театрален и киноартист от български произход[1].

Народен артист на Руската федерация (2001)[2]. Автор, постановчик и изпълнител на роли (заедно с Иля Олейников) в телевизионното предаване „Городок“ („Градчето“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юрий Николаевич Стоянов е роден на 10 юли 1957 г. близо до Одеса, в село Бородино в семейството на лекар от български произход Николай Георгиевич Стоянов (починал през 1993 година) и учителката, заслужил работник на образованието на Украйна, директор на Одеския педагогически колеж Евгения Леонидовна Стоянова (р. 21 юни 1935).[3][4][5]

Учи в 27-о училище в Одеса. Майка му е заместник-директор по възпитателната работа в същото училище и преподава украински език и литература. Като дете започва да пише стихове, свири на китара, тренира фехтовка, учи в студията за киноактьори към Одеската киностудия.[5].[6]

След завършването през 1978 г. на Московския държавен институт за театрално изкуство “А. В. Луначарски” (ГИТИС) играе в Болшой драматичен театър “Товстоногов”, Ленинград до 1995 година.[7]

От 1993 до 2012 година заедно с Иля Олейников води предаването „Городок“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа жена: Олга Стоянова — изкуствовед (1978-1983[6]).
    • Деца: от първия брак Николай Стоянов (р. 1978) и Алексей Стоянов (р. 1980), телевизионни журналисти.
  • Втора жена: Марина Стоянова (1983-1995)[6].
  • Трета жена: Елена Стоянова (доведени дъщери Ксения - р. 1989, студентка, и Анастасия, р. 1996).
    • Дъщеря Екатерина (р. 2003).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981: Это было за Нарвской заставой (Това беше зад Нарвската застава)
  • 1981: Девушка и Гранд (Девойката и Гранда) - епизод
  • 1986: Тихая застава (Тихата застава)
  • 1990: Панцирь (Броня)
  • 1990: Анекдоты (Анекдоти)
  • 1996: Карнавальная ночь-2 (Карнавална нощ) - Репак
  • 2000: Подвиги Геракла (Подвизите на Херкулес)
  • 2000: Ландыш серебристый - Стас Придорожний, продуцент
  • 2000: Алхимики (Алхимици) - Сатл
  • 2004: С ног на голову (От краката на главата)
  • 2005: Три мушкетера (Тримата мускетари) - крал Людовик XIII
  • 2006: Ландыш серебристый 2 - Стас Придорожний, продуцент
  • 2006: Три полуграции - Олег Степанович
  • 2006: Рекламная пауза - Горобов
  • 2006: Заяц над бездной (Заек над пропастта) - Семьон Кузмич Гросу, първи секретар на Компартията на Молдавия
  • 2007: 12 - присяжный № 6 (съдебен заседател №6)
  • 2007: Шекспиру и не снилось (Шекспир дори не е сънувал) - Игнат Савич
  • 2007: Бальзаковский возраст, или Все мужики сво… - Вадим, пациент и любовник на Вера
  • 2007: Королевство кривых зеркал (Кралство на кривите огледала - Продуцент
  • 2007: Ералаш - выпуск № 215 (За малкия Вася)
  • 2008: Гитлер капут! - Борман, Мартин|Борман
  • 2008: Очень русский детектив (Много руски криминален филм) - Джони
  • 2008: Золотая рыбка (Златната рибка) - помощник на Златната рибка
  • 2009: Нежная зима - кинорежисьор Степан Тарханов
  • 2009: Шерше ла фам - Кутузов
  • 2009: Правдивая история об Алых парусах (Истинската история за Алените платна) - Кмета Гез
  • 2010: Золотой ключик - Котаракът Базилио
  • 2010: Смерть в пенсне, или Наш Чехов - Даниил Сорин
  • 2010: Человек у окна (Човекът до прозореца) - Александр Дронов
  • 2010: Морозко - Морозко
  • 2011: Два пистолета 2 - Бос
  • 2011: Ласточкино гнездо - Бащата на Ида Корнилова
  • 2012: Новые приключения Аладдина - Везир
  • 2012: Zолушка (Пепеляшка) - Чугайнов Виктор Павлович
  • 2012: Белая гвардия - генерал-майор Блохин
  • 2012: Снежная королева - кралят, озвучаване
  • 2012: Красная шапочка (Червената шапчица) - вълкът
  • 2013: Мы из джаза 2 - бащата
  • 2013: Друзья друзей (Приятели на приятелите)

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990: „Кергуду!“ (Централна телевизия на СССР, Първа програма)
  • 1991-1992: „Адамова ябълка“ (Ленинградска программа)
  • 1993-2012: „Городок“ (Ленинградска программа, РТР)
  • 2011: „Рекламно лице на „Триколор ТВ““ (Пети канал и др. канали, вестници, списания и т.н.)

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000: „Брат 2“ - нью-йоркски таксиметров шофьор
  • 2011: „Мой парень из зоопарка“ („Моят момък от зоопарка“) - мечока Джером

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „До встречи в Городке“ (заедно с Иля Олейников)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 - лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Най-добър водещ на развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 1999 - лауреат на премията ТЭФИ в номинацита „Развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2001 - лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Най-добър водещ на развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2001 - „Народен артист на Руската федерация“
  • 2002 - лауреат на премията ТЭФИ в номинацията „Развлекателна програма“ (програма „Городок“)
  • 2007 - „Златен орел“ в номинацията „За най-добра мъжка роля“ (филм „12“)
  • 2012 - награден с Почетен орден на Русия[8]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоянов е майстор на спорта на Украйна по фехтовка на сабя.
  • Роден е в един и същи ден със своя партньор от предаването „Городок“ Иля Олейников - 10 юли, само 10 години по-късно.
  • Единствената голяма роля на Юри Стоянов по време на работата му в драматичния театър е ролята на Моцарт в спектакъла „Амадеус“[9]
  • Свири на шестструнна китара и пее.
  • Юрий Стоянов е поет. В детството си пародира съветските политици и учителите си.[5]
  • Взема участие в рекламата на спътниковата телевизия „Триколор ТВ“.
  • Обича шоуто WWE.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Знаете ли, аз също се смятам просто за добър артист. А във „Уикипедия“ всичко казано за мен не е вярно. Първо, нито по образование, нито по професия аз не съм естраден актьор и извънредно малко съм работил на естрадата. Второ, аз не съм телевизионен водещ. И трето, аз не съм комик и още повече, пази Боже, аз не съм телевизионен хуморист. Аз бих нарекъл себе си по следния начин: „театрален и киноартист“.“ // Российская газета: «Неделя», брой от 2009.02.23
  2. Награден с указ на президента на Русия № 471 от 26 април 2001 година
  3. Е. Л. Стоянова: «Работа — лучший способ наслаждаться жизнью»
  4. Евгения Стоянова: «Эту фамилию ношу не только я…» | ХайВей
  5. а б в Майката на народния артист на Русия Юрий Стоянов Евгения Леонидовна: «Юри никога не би могъл да се отнася към себе си с ирония — въобще той е човек сериозен, чувствителен. Той трябва непрекъснато да бъде хвален – и в семейството, и като баща, и в професията…»
  6. а б в Жените и приятелките на Юри Стоянов
  7. Юрий Стоянов
  8. Награден с Указ на президента на Руската федерация № 952 от 12 юли 2012 год
  9. Юрий Стоянов — Городок, официален сайт

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Спорт“         Портал „Спорт          Портал „Украйна“         Портал „Украйна