Янез Дърновшек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янез Дърновшек
2-ри президент на Словения
Мандат 22 декември 2002 – 23 декември 2007
Предшественик Милан Кучан
Наследник Данило Тюрк
2-ри министър-председател на Словения
Мандат 14 май 1992 – 7 юни 2000
Предшественик Алоиз Петерле
Наследник Андрей Баюк

Втори мандат 30 ноември 2000 – 19 декември 2002
Предшественик Андрей Баюк
Наследник Антон Роп
Лични данни
Роден
Починал
Деца 2
Полит. партия Съюз на комунистите на Словения
Либерална демокрация на Словения
Движение за справедливост и развитие
Университет Люблянски университет
Мариборски университет
Подпис Janez Drnovšek signature.png
Янез Дърновшек в Общомедия

Янез Дърновшек (на словенски: Janez Drnovšek) е словенски политик, служил като президент на Президиума на Югославия (1989 – 1990), министър-председател на Словения (1992 – 2002) и президент на Словения (2002 – 2007).

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Дърновшек е роден в село Целе, но израства в градчето Кисовец в община Загоре об Сави, където баща му, Виктор, е началник в местния рудник, а майка му, Силва, е домакиня. Дърновшек завършва Люблянския университет със степен по икономика през 1973 г. Междувременно, той работи като стажант в банка. През 1975 г., тогава на 25 години, става главен финансов директор на строителна фирма. Две години по-късно става икономически съветник на югославското посолство в Кайро.

Завършва магистърската си степен през 1981 г., а през 1986 г. защитава дисертационен труд към Факултета по икономика и бизнес в Мариборския университет. През 1982 г. става ръководител на клон на Люблянската банка в Централна Словения. През 1986 г. е избран за делегат на Народното събрание на Словения и на Камарата на републиките и провинциите на югославския парламент.

Президиум на Югославия[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Стане Доланц, словенският представител в колективното президентство на Югославия, се оттегля. Словенската комунистическа партия, осъзнаваща предстоящата демократизация, решава да организира избори между два кандидата за позицията. Дърновшек, който до този момент а неизвестен за обществото, побеждава Марко Булц, който е предпочитаният от партията кандидат.

Комунистическото ръководство в другите югославски републики не е съгласно с този нов начин за избиране на представител в колективното президентство, така че парламентът на Словения трябва да потвърди резултатът от изборите. Дърновшек служи като председател на колективното президентство в периода 1989 – 1990 г. Докато заема този пост, той също ръководи и Движението на необвързаните държави и Югославската народна армия.

До падането на комунистическия режим Дърновшек е деен член на партията. След демократичните промени в Словения, страната се отцепва от Югославия. След Десетдневната война Дърновшек използва позицията си в колективното президентство, за да посредничи при подписването на Брионското споразумение и да преговаря за мирното изтегляне на югославската армия от Словения.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

Дърновшек с Жак Делор през 1989 г.

През 1992 г., след правителствена криза в коалицията на Демократичната опозиция на Словения, която печели първите демократични избори в Словения през 1990 г. и довежда до независимостта на страната, Дърновшек става вторият министър-председател на независима Словения. Той е избран като компромисен кандидат и експерт по икономическа политика.

Неговото двупартийно правителство е подкрепяно от левицата, от центристкото крило на разпуснатата коалиция на Демократичната опозиция на Словения и от три партии, наследили организации на бившия комунистически режим. Скоро след това, Дърновшек е избран за председател на партията Либерална демокрация на Словения, която е законен наследник на Асоциацията на социалистическата младеж на Словения – младежкото крило на комунистическата партия.

През 1992 г. партията на Дърновшек печели парламентарните избори, но поради голямото раздробяване на народния вот, се налага да се съюзи с други партии, за да състави стабилно правителство. Въпреки политически бурния си мандат, партията печели повечето гласове през 1996 г. и остава най-многобройната партия в правителството. Въпреки това, Дърновшек идвам успява да си осигури трети мандат, след като се проваля да се съюзи със Словенската национална партия. През 1997 г. Либерална демокрация на Словения образува коалиционно правителство с популистката Словенска народна партия, което позволява на Дърновшек да служи трети мандат.

Той оглавява правителството до май 2000 г., когато се оттегля поради разногласия със Словенската народна партия. След по-малко от шест месеца в опозиция, Дърновшек се завръща във властта през есента на 2000 г., след като партията му пожънва чиста победа на парламентарните избори.

Правителствата на Дърновшек направляват политическото и икономическото възстановяване на Словения. Той успешно се справя с двойната задача за преориентиране на търговията на Словения от останките на старата Югославия към Запада и замяна на неефективния бизнес модел на комунистическата ера с по-пазарни механизми. За разлика от останалите пет бивши югославски републики, които се управляват от авторитарна президенти през по-голямата част от 1990-те години, Словения при Дърновшек бързо се изправя от разпадането на федерацията като функционираща представителна демокрация. Политическата стратегия на Дръновшек е съсредоточена върху широките коалиции, надхвърлящи идеологическите и програмните разделения между партиите.

За разлика от другите бивши комунистически страни в Източна Европа, икономическата и социалната трансформация в Словения, водена от правителствата на Дърновшек, следва градуалистичен подход.[1] Дърновшек е твърд привърженик на влизането на Словения в Европейския съюз и НАТО и е главен отговорник за успешната кандидатура на страната за членство в двете организации. Като министър-председател, той често работи по въпросите на външната политика. На 16 юни 2001 г. той спомага за уреждането на първата среща на американския президент Джордж Уокър Буш с руския президент Владимир Путин, което се случва в замъка Бърдо край Кран в Горенска. През 2002 г. се кандидатира за президент на Словения и печели изборите след втория етап, побеждавайки дясноцентрийския кандидат Барбара Брезигар.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Дърновшек с Владимир Путин през 2001 г.

Президентството на Дърновшек е силно противоречиво. През първите три години от мандата си, публичните му появи са редки, освен в случай на важни служебни задължения. През 2006 г., обаче, започва видима промяна на стила му. Той започва няколко кампании за външна политика, като например провалила се хуманитарна мисия в Дарфур и предложение за разрешаване на политическата криза в Косово. На 30 януари 2006 г. той напуска Либерална демокрация на Словения. Скоро след това основава партията Движение за справедливост и развитие и става неин председател. Той твърди, че това не е политическо движение, а по-скоро широка инициатива, която има за цел „да повиши човешкото съзнание и да направи света по-добро място“. На 26 юни 2006 г. той обявява, че няма да се кандидатира за втори мандат в интервю по телевизията.

Конфликт с правителството[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарните избори в Словения през 2004 г. носят със себе си още промени и политическо накланяне към десницата. Янез Янша, водачът на коалицията на десницата, сформира новото правителство. В Словения, това е първият път след 1992 г., когато президентът и министър-председателят са в опозиция в продължение на повече от няколко месеца. В периода 2002 – 2004 г. взаимоотношенията между Дърновшек и Янша са повече от добри[2] и през първата година от съжителството им не възникват големи проблеми.

В началото на мандата си, Дърновшек, който е болен от рак на бъбреците, остава извън обсега на обществеността. Когато се появява отново към края на 2005 г., той вече е променил начина си на живот: станал е веган,[3] преместил се е да живее на село и се е оттеглил съвсем от политиката, прекратявайки вече замразената си връзка с Либерална демокрация на Словения. Новият подход към политиката на Дърновшек подканва един политически коментатор да го нарече „словенски Ганди“.[4][5]

Взаимоотношенията между Дърновшек и правителството бързо се изострят. Разногласията започват с инициативите на Дръншек във външната политика, насочени към решаване на големи чужди конфликти, сред които тези в Дарфур и Косово.[5] Първоначално министър-председателят не се противопоставя открито на тези инициативи, но те са критикувани от външния министър Дмитрий Рупел,[6] който е бивш колега и близък съюзник на Дърновшек до 2004 г.[7]

До голям сблъсък между двамата се стига през лятото на 2006 г., когато възникват разногласия относно опита на Дърновшек да се намеси в Дарфурския конфликт.[8] Несъгласията се преместват от въпросите на вътрешната политика през октомври 2006 г., когато Дърновшек публично разкритикува отношението към циганско семейство, чийто квартал ги е накарал да се преместят, което на свой ред ги подлага на полицейски надзор и ограничение на движението.[4]

Напрежението, обаче, ескалира, когато парламентарното мнозинство многократно отхвърля кандидатите на президента за управител на Банката на Словения.[9] Търканията продължават и покрай номинирането на други държавни служители, сред които и съдии за конституционния съд. Въпреки че политическата подкрепа за президента пострадва след личностната му трансформация, проучванията сочат обществена подкрепа за него срещу все по-непопулярното правителство.[5][10]

Напрегнатостта достига връх през май 2007 г., когато новоназначеният директор на Словенската служба за разузнаване и сигурност разсекретява няколко документа отпреди 2004 г., които разкриват, че Дърновшек е използвал средства на тайните служби за лична изгода между 2002 и 2004 г. Президентът реагира с остра критика срещу правителствената политика, обвинявайки управляващата коалиция в злоупотреба с власт[11] и нарича министър-председателя „водач на негативните хора“.[12]

През последните месеци от службата си Дърновшек продължава с нападките си срещу министър-председателя Янез Янша, който като цяло пази тишина относно проблема. Дърновшек обвинява Янша в „насърчаване на прото-тоталитарни течения“. Става блогър, изразявайки мненията си по различни въпроси като външна политика, екология, човешки взаимоотношения, религия, права на животните и личностно израстване. В последните си дни на служба той отново започва да води изолиран живот, отдавайки се на популяризиране на Движението за справедливост и развитие и своите виждания и начин на живот.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Дърновшек владее шест езика: словенски, сърбохърватски, английски, испански, френски и немски.[13] Той е разведен, с един син, който работи като преводач и журналист. Сестра му е Хелена Дърновшек Зорко,[14] която работи като словенски посланик в Япония от септември 2010 г.[15]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Дърновшек е диагностициран с рак на бъбреците, поради което се налага единият му бъбрек да бъде отстранен. През 2001 г. му откриват метастазни ракови образувания в белите дробове и черния дроб. Той продължава да твърди, че природата е най-добрият лек и прекарва повечето си дни в дома си в село Заплана. Той умира там на 23 февруари 2008 г. на 57-годишна възраст. Кремиран е и е погребан с почести в родния си край редом до родителите си.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Janez Drnovsek: Slovenian president who achieved membership of the EU and Nato for the former Yugoslav republic"
  2. Tednik, številka 28, Iskalci vizije. // Mladina.Si, 14 юли 2003. Посетен на 23 октомври 2011.
  3. Janez Drnovsek: Slovenian president who achieved membership of the EU and Nato for the former Yugoslav republic
  4. а б Wood, Nicholas. Slovenian President Finds Peace and Wants to Share It. // The New York Times. Посетен на 5 септември 2008.
  5. а б в Fletcher, Martin. All hail the mystic President. // London, UK, Times Online, 15 ноември 2007. Посетен на 5 септември 2008.
  6. Tednik, številka 44, Kosovska bitka: Drnovšek proti Ruplu. // Mladina.Si. Посетен на 23 октомври 2011.
  7. Rop: Rupel se je odločil po svoje. // 24ur.com, 26 юни 2004. Посетен на 23 октомври 2011.
  8. Rupel kritičen do Drnovškovega urada. // Delo.si, 18 август 2006. Посетен на 23 октомври 2011.
  9. Gaspari Three Votes Short of Winning Second Term. // Government communication office, 6 февруари 2007. Посетен на 5 септември 2008.
  10. Lepotica in zver. // Mladina. Посетен на 5 септември 2008.
  11. 'Vlada me skuša zlomiti'. // 24ur.com. Посетен на 23 октомври 2011.
  12. Tekst: Rok Praprotnik. Obletnica Dnevnikovega razkritja: Po letu dni afera Sova še vedno brez epiloga. // Dnevnik.si, 21 март 2008. Посетен на 23 октомври 2011.
  13. Biography of Janez Drnovšek
  14. Vlada na grožnje o napadu (še) ne odgovarja. // Slovenske novice, 31 януари 2012.
  15. Ambassador. // Embassy of the Republic of Slovenia Tokyo. Посетен на 31 януари 2012.
  16. Press, The Associated. Janez Drnovsek, Slovenian Leader, Is Dead at 57. // The New York Times. 26 февруари 2008. Посетен на 5 септември 2016.