Янис Кунелис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янис Кунелис
Jannis Kounellis
италиански художник
Роден
Починал
ПогребанРим, Италия
Националност Гърция
 Италия
Учил вАтинска школа за изящни изкуства
Римска академия за изящни изкуства[1]
Кариера в изкуството
ЖанрИнсталационно изкуство
АкадемияАкадемия за изящни изкуства в Рим
НаправлениеArte Povera
Награди„Оскар Кокошка“ (1994)
Семейство
Уебсайт
Янис Кунелис в Общомедия

Янис Кунелис (на гръцки: Γιάννης Κουνέλλης; на италиански: Jannis Kounellis) е италиански художник от гръцки произход и германски преподавател.

Той е сред създателите и основните представители на художественото течение Arte Povera.[2]

== Биография ==Accademia di belle arti di Roma Роден е в Пирея, Гърция на 23 март 1936 г. Детството му преминава в родината му, окупирана от Фашистка Италия. Двадесетгодишен напуска родината си и се установява в Рим през 1956 г. Завършва Академията за изящни изкуства (Accademia di belle arti di Roma) в Рим.

Първата самостоятелна изложба на Кунелис е организирана, докато още е студент. Озаглавена „L’alfabeto di Kounellis“, тя е разположена в Galleria la Tartaruga в Рим през 1960 г. След нея Кунелис се радва на интерес от галериите и музеите по цял свят. Световно признание получава през втората половина на 1960-те като един от създателите и основните представители на движението Arte Povera, чиито представители се противопоставят на традиционните естетически ценности и използват за творбите си всекидневни материали.

Работи също като илюстратор на книги, театрален сценограф, драматург. Преподава в Художествената академия в Дюселдорф от 1993 до 2001 г.

Умира в болницата „Вила Мафалда“ в Рим на 16 февруари 2017 г.[3].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Без заглавие“, 1979 г. (Рисунка на градски пейзаж от 19 век с препарирани птици (чавка и сива врана) и пет самостоятелни рисунки)

През 1967 г. инсталира около живописните си платна в галерията живи птици в клетки.

През 1969 г. излага 12 живи коне в Galleria l'Attico, като ги разполага така, сякаш са автомобили на изложение. През 1971 г. Акиле Бонито Олива го кани да участва в Парижкото биенале. Взима участие в „Документа 5“ с „Индивидуалните митологии: процеси“ през 1972 г. и в „Документа 7“ в Касел през 1982 г.

В средата на 1970-те години създава инсталации, които се състоят от парчета от статуи, натрупани в рамките на врати или на маси и стелажи. В една от тях през 1980 г. каменните и гипсови скулптури са разпознаваеми като богове, богини и воини, но така нахвърляни и в безредица те са образ на разрушения културен порядък.[4]

Сред представителните му самостоятелни изложби в големи галерии и музеи са изложбите в Музея за цикладско изкуство в Атина (2012), Тейт Модърн в Лондон (2009), Neue Nationalgalerie в Берлин (2007), Albertina във Виена (2005), Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia в Мадрид (1996), Castello di Rivoli в Торино (1988), Whitechapel Art Gallery в Лондон (1982) и Stedelijk Van Abbemuseum в Айндховен (1981).[5]

Венецианско биенале[редактиране | редактиране на кода]

За първи път е поканен като участник във Венецианското биенале през 1972 г., след което се превръща в редовен гост на това престижно международно изложение.[5]

Изданието The Art Newspaper интервюира Кунелис през април 2010 г., скоро след като е обявено, че той ще вземе участие в първия павилион на Ватикана на Венецианско биенале, през следващата 2011 г. Когато го питат какво мисли за призива на Папа Бенедикт XVI към художниците да се впуснат в „търсенето на красотата“, Кунелис заявява: „Гърците обичат да казват, че красотата е като времето, променя се постоянно: човек може да бъде красив сутрин и не толкова красив следобед. Не съществува „форма“ на красотата. Формотворчеството или яснотата, от друга страна, са част от семейството на красотата. Обичането също е част от това семейство. Ако Църквата казва нещо подобно, ако тя говори за красотата в този смисъл, аз съм на страната на Църквата. Но ако под красота тя разбира нещо друго, аз съм против.“[5]

Произведения в Каталония[редактиране | редактиране на кода]

„Градски конфигурации“, Барселона (инсталация от 1992 г., снимка от 2013 г.)

За първи път Кунелис създава произведения за Барселона в галерия „Joan Prats“ през 1989 г.[6] и инсталация в галерия „Carles Taché“ през 2008 г.

Във връзка с XXV летни олимпийски игри през 1992 г. осъществява инсталацията „Balança romana“ в Барселона през 1992 г. като част от т.нар. „градски конфигурации“.[7][8] Инсталацията е изработена от греди, които свързват каскада от висящи стоманени везни, на всяка от които има 2 чувала, пълни с кафе на зърна: алегория за стария пристанищен док.[7][9][10] Инсталацията остава 5 години с първоначалното си местоположение, но през 2007 г., след изграждането на нова сграда, е преместена на нов адрес между улиците „Мигел Боерa“, „Конрериa“ и „Андрея Дориa“, в близост до Градския център Барселонета.[10][11]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на австрийската държавна награда в чест на Оскар Кокошка (1994).

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Mary Jane Jacob, Jannis Kounellis. Chicago, Museum of Contemporary Art, 1986. ISBN 978-0-933856-23-3
  • Jean Frémon, Poids et mesures, Galerie Lelong, Paris, 1989
  • Meneguzzo M. éd. Kounellis, Skira, Milan, 1997
  • Jean Frémon, Le Corps du délit, galerie Lelong, Paris, 1998
  • Kounellis, Charta, Milan, 2002
  • Enrique Juncosa, Jean Frémon et Yannis Kounellis, Kounellis, galerie Lelong, Paris, 2002
  • Dieter Roelstraete and Jan Hoet, Jannis Kounellis. Milan, Charta, 2002. ISBN 978-88-8158-386-7
  • Moure G. éd. Yannis Kounellis, Electa Mondadori, Milan, 2003
  • Stephen Bann, Jannis Kounellis. Berlin, Reaktion Books, 2004. ISBN 978-1-86189-152-5
  • Ines Goldbach, Wege aus der Arte Povera. Jannis Kounellis im Kontext internationaler Kunstentwicklung. Berlin, Gebrüder Mann Verlag, 2010. ISBN 978-3-7861-2620-1
  • Marc Schep, Kounellis. Stations on an Odyssey 1969-2010, Munich, Prestel, 2010 ISBN 978-3-7913-6278-6
  • „Jannis Kounellis. La cultura è il sangue. Dialogo con Alfredo Pirri“. alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.23
  • Achille Bonito Oliva, „Kounellis, la libertà liberata“, alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.26
  • Bruno Corà, Annamaria Maggi, Ruggero Martines, Jannis Kounellis. Milan, Silvana, 2011. ISBN 978-88-366-1801-9
  • „Jannis Kounellis“, MozArt – quadrimestrale a cura di Bruno Corà, Perugia, 3Arte – Ali&no editrice, n.1, giugno 2012, pag. 15 ISBN 978-88-6254-092-6
  • Annegret Laabs, Jannis Kounellis. Berlin, Jovis, 2012. ISBN 978-3-86859-206-1
  • Mario Codognato, Mirta D'argenzio, Jannis Kounellis: Echoes in the Darkness. London, Trolley Books, 2012. ISBN 978-0-9542079-4-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ dp.iset.gr // Посетен на 15 ноември 2020 г.
  2. ↑ Bucci, Stefano. Morto Jannis Kounellis, maestro dell’arte povera // Corriere della Sera. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  3. ↑ De Santis, Rafaella. Addio a Kounellis, il maestro dell'arte povera // La Repubblica / Arte e Cultura. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  4. ↑ Happy 80th Birthday, Jannis Kounellis! // Hirshorn. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  5. ↑ а б в Stoilas, Helen. Arte Povera artist Jannis Kounellis has died, aged 80 // The Art Newspaper. Посетен на 18 февруари 2017. (на английски)
  6. ↑ ((es)) Victòria Combalia, „Kounellis: 'El arte no se rige por ningún mercado'. El artista expone desde el jueves en el nuevo Espai Poblenou de Barcelona“, El País, 16 d'octubre del 1989.
  7. ↑ а б ((es)) Jaume Capó i Aleix Catasús / Estudi Polígrafa, Guia d'escultures de Barcelona, Edicions Polígrafa, 2003.
  8. ↑ ((es)) „L'art s'acosta a la gent“.
  9. ↑ ((es)) Carme Bazán, „Petits paisatges urbans de la Barceloneta“, Seduïdes per Barcelona (2), 20 d'octubre del 2012.
  10. ↑ а б ((es)) „Balança Romana“, Workshop escultura i arquitectura a Barcelona.
  11. ↑ ((en)) „War and (Art) Piece“, bcn free art: a free look at art in barcelona, 15 януари 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Янис_Кунелис&oldid=11998906“.