Янис Кунелис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янис Кунелис
Jannis Kounellis
италиански художник

Роден
Починал

Националност Флаг на Гърция Гърция
Флаг на Италия Италия
Кариера в изкуството
Академия Академия за изящни изкуства в Рим
Направление Arte Povera
Награди Оскар Кокошка“ (1994)
Янис Кунелис в Общомедия

Янис Кунелис (на гръцки: Γιάννης Κουνέλλης; на италиански: Jannis Kounellis) е италиански художник от гръцки произход, един от създателите и основните представители на Arte Povera.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 март 1936 г. в Пирея, предградие на Атина. Детството му преминава в окупирана от фашистка Италия Гърция. Двадесетгодишен през 1956 г. той напуска родината си, за да се установи в Рим. Завършва Академията за изящни изкуства в Рим. Първата самостоятелна изложба на Кунелис е организирана, докато още е студент. Озаглавена „L’alfabeto di Kounellis“, тя е разположена в Galleria la Tartaruga в Рим през 1960 г. След нея Кунелис се радва на интерес от галериите и музеите по цял свят. През втората половина на 1990-те е професор в Дюселдорфската художествена академия. Световно признание получава през втората половина на 1960-те като един от създателите и основните представители на движението Arte Povera, чиито представители се противопоставят на традиционните естетически ценности и използват за творбите си всекидневни материали.

Работи също като илюстратор на книги и театрален сценограф.

Умира на 16 февруари 2017 г. в болницата „Вила Мафалда“ в Рим[2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Без заглавие“, 1979 г. (Рисунка на градски пейзаж от 19 век с препарирани птици (чавка и сива врана) и пет самостоятелни рисунки)

През 1967 г. инсталира около живописните си платна в галерията живи птици в клетки.

През 1969 г. излага 12 живи коне в Galleria l'Attico, като ги разполага така, сякаш са автомобили на изложение.

През 1971 г. Акиле Бонито Олива го кани да участва в Парижкото биенале.

Взима участие в Документа 5 през 1972 г. с „Индивидуалните митологии: процеси“ и Документа 7 през 1982 г. в Касел.

В средата на 1970-те години създава инсталации, които се състоят от парчета от статуи, натрупани в рамките на врати или на маси и стелажи. В една от тях през 1980 г. каменните и гипсови скулптури са разпознаваеми като богове, богини и воини, но така нахвърляни и в безредица те са образ на разрушения културен порядък.[3]

Сред представителните му самостоятелни изложби в големи галерии и музеи са изложбите в Музея за цикладско изкуство в Атина (2012), Tate Modern в Лондон (2009), Neue Nationalgalerie в Берлин (2007), Albertina във Виена (2005), Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia в Мадрид (1996), Castello di Rivoli в Торино (1988), Whitechapel Art Gallery в Лондон (1982) и Stedelijk Van Abbemuseum в Айндховен (1981).[4]

Участия във Венецианското биенале[редактиране | редактиране на кода]

За първи път е поканен като участник във Венецианското биенале през 1972 г., след което се превръща в редовен гост на това престижно международно изложение.[4]

Изданието The Art Newspaper интервюира Кунелис през април 2010 г., скоро след като е обявено, че той ще вземе участие в първия павилион на Ватикана на Венецианско биенале, през следващата 2011 г. Когато го питат какво мисли за призива на Папа Бенедикт XVI към художниците да се впуснат в „търсенето на красотата“, Кунелис заявява: „Гърците обичат да казват, че красотата е като времето, променя се постоянно: човек може да бъде красив сутрин и не толкова красив следобед. Не съществува „форма“ на красотата. Формотворчеството или яснотата, от друга страна, са част от семейството на красотата. Обичането също е част от това семейство. Ако Църквата казва нещо подобно, ако тя говори за красотата в този смисъл, аз съм на страната на Църквата. Но ако под красота тя разбира нещо друго, аз съм против.“[4]

Произведения в Каталония[редактиране | редактиране на кода]

„Градски конфигурации“, Барселона, 1992 (снимката тук е от 2013 г.)

За първи път Кунелис създава свои произведения за Барселона през 1989 г., в галерия „Joan Prats“.[5] През 2008 г. той създава инсталация в галерия „Carles Taché“.

Във връзка с XXV летни олимпийски игри през 1992 г. осъществява инсталацията „Balança romana“ в Барселона през 1992 г. като част от т.нар. „градски конфигурации“.[6][7] Инсталацията е изработена от греди, които свързват каскада от висящи стоманени везни, на всяка от които има два чувала, пълни с кафе на зърна: алегория за стария пристанищен док.[6][8][9] Инсталацията остава пет години с първоначалното си местоположение, но през 2007 г., след изграждането на нова сграда, е преместена на нов адрес между улиците „Мигел Боерa“, „Конрериa“ и „Андрея Дориa“, в близост до Градския център Барселонета.[9][10]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Носител на австрийската държавна награда „Оскар Кокошка“ (1994).

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Mary Jane Jacob, Jannis Kounellis. Chicago, Museum of Contemporary Art, 1986. ISBN 978-0-9338-5623-3
  • Jean Frémon, Poids et mesures, Galerie Lelong, Paris, 1989
  • Meneguzzo M. éd. Kounellis, Skira, Milan, 1997
  • Jean Frémon, Le Corps du délit, galerie Lelong, Paris, 1998
  • Kounellis, Charta, Milan, 2002
  • Enrique Juncosa, Jean Frémon et Yannis Kounellis, Kounellis, galerie Lelong, Paris, 2002
  • Dieter Roelstraete and Jan Hoet, Jannis Kounellis. Milan, Charta, 2002. ISBN 978-8-8815-8386-7
  • Moure G. éd. Yannis Kounellis, Electa Mondadori, Milan, 2003
  • Stephen Bann, Jannis Kounellis. Berlin, Reaktion Books, 2004. ISBN 978-1-8618-9152-5
  • Ines Goldbach, Wege aus der Arte Povera. Jannis Kounellis im Kontext internationaler Kunstentwicklung. Berlin, Gebrüder Mann Verlag, 2010. ISBN 978-3-7861-2620-1
  • Marc Schep, Kounellis. Stations on an Odyssey 1969-2010, Munich, Prestel, 2010 ISBN 978-3-7913-6278-6
  • „Jannis Kounellis. La cultura è il sangue. Dialogo con Alfredo Pirri“. alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.23
  • Achille Bonito Oliva, „Kounellis, la libertà liberata“, alfabeta2, n.1, luglio 2010, pag.26
  • Bruno Corà, Annamaria Maggi, Ruggero Martines, Jannis Kounellis. Milan, Silvana, 2011. ISBN 978-8-8366-1801-9
  • „Jannis Kounellis“, MozArt – quadrimestrale a cura di Bruno Corà, Perugia, 3Arte – Ali&no editrice, n.1, giugno 2012, pag. 15 ISBN 978-88-6254-092-6
  • Annegret Laabs, Jannis Kounellis. Berlin, Jovis, 2012. ISBN 978-3-8685-9206-1
  • Mario Codognato, Mirta D'argenzio, Jannis Kounellis: Echoes in the Darkness. London, Trolley Books, 2012. ISBN 978-0-9542079-4-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bucci, Stefano. Morto Jannis Kounellis, maestro dell’arte povera. // Corriere della Sera. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  2. De Santis, Rafaella. Addio a Kounellis, il maestro dell'arte povera. // La Repubblica / Arte e Cultura. Посетен на 17 февруари 2017. (на италиански)
  3. Happy 80th Birthday, Jannis Kounellis!. // Hirshorn. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  4. а б в Stoilas, Helen. Arte Povera artist Jannis Kounellis has died, aged 80. // The Art Newspaper. Посетен на 18 февруари 2017. (на английски)
  5. ((es)) Victòria Combalia, „Kounellis: 'El arte no se rige por ningún mercado'. El artista expone desde el jueves en el nuevo Espai Poblenou de Barcelona“, El País, 16 d'octubre del 1989.
  6. а б ((es)) Jaume Capó i Aleix Catasús / Estudi Polígrafa, Guia d'escultures de Barcelona, Edicions Polígrafa, 2003.
  7. ((es)) „L'art s'acosta a la gent“.
  8. ((es)) Carme Bazán, „Petits paisatges urbans de la Barceloneta“, Seduïdes per Barcelona (2), 20 d'octubre del 2012.
  9. а б ((es)) „Balança Romana“, Workshop escultura i arquitectura a Barcelona.
  10. ((en)) „War and (Art) Piece“, bcn free art: a free look at art in barcelona, 15 януари 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
За него