Ян Кошка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Кошка
Ján Koška
словашки българист, литературен историк, преводач
Роден
Починал
Братислава, Словакия
Научна дейност
Област Филология
Образование Братиславски университет „Ян Амос Коменски“
Работил в Литературен институт на Словашката академия на науките

Проф. дфн Ян Кошка (на словашки: Ján Koška) (р. 1 декември 1936 г., Будина, Словакия – п. 11 май 2006 г., Братислава, Словакия) е словашки българист, литературен историк, преводач от руски и български на словашки. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ян Кошка е завършва Братиславския университет „Ян Амос Коменски“ (1960). Специализира българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1958 – 1959). Работи като редактор в сп. „Смена“, в Литературния институт на Словашката академия на науките (САН) в Братислава и като хоноруван преподавател в Братиславския университет. До смъртта си е директор на Института за световна литература на САН.

Основната тема на научните му занимания са българо-словашките литературни отношения и рецепцията на българската литература в Словакия. На тези въпроси е посветена и последната му книга „Рецепцията като творчество“ (2003).

Ян Кошка е преводач на текстове на Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Иван Радоев и др. Той е преводач на словашки и на най-българския химн – „Върви, народе възродени“. [2] [3]

Ян Кошка е автор и на собствена поезия, която публикува и под псевдонима Ivan Chyžný. [4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Ян Кошка е носител на орден „Стара планина“ (15 август 2000).

За своите заслуги към българската култура е удостоен със званието почетен доктор на Софийския университет (декември 1996). [5] [6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание[редактиране | редактиране на кода]

  • Bulharská básnická moderna (1972)
  • Slovenské literárne pohľady na bulharský juh 1867 – 1878 (1978)
  • Slovensko-bulharské literárne vzťahy 1826 – 1918 (1985)
  • Recepcia ako tvorba (2003)

Художествени творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Slnečná Marica (1961)
  • Snívanie o zbraniach (1967)
  • Oheň s bukmi (1970)
  • Prírodniny (1972)
  • Účasť (1973)
  • Chvíľa Slnka (1976)
  • Verše proti smrti (1980)
  • Nepokojné leto (1983)
  • Väzeň č. 8085 (1983)
  • Letopočet (1987)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Да си поемеш дъх. Стихове. Превод от словашки Димитър Стефанов. София: Хайни, 2006, 107 с. ISBN 978-954-9835-59-5

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Najväčšmi znejú tichá. Ján Koška 1936 – 2006 (2011, Bratislava-Sofia; автори: Христина Балабанова, Мария Баторова, Иван Доровски, Игор Хохел, Ян Янкович, Хана Кошкова, Мария Куса, Иво Поспишил, Виера Прокешова, Димитър Стефанов и Милан Житни)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ján Koška“, сайт на Литературно-информационния център на Словакия (словашки)
  2. Магдалена Костова-Панайотова, „Почина видният словашки учен и българист Ян Кошка“, електронен бюлетин Културни новини, 13 май 2006 г.
  3. „Проф. Ян Кошка In memoriam“, в. „Култура“, бр. 19 (2414), 19 май 2006 г.
  4. „Ján Koška“, сайт на Литературно-информационния център на Словакия (словашки)
  5. Списък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в областта на филологията
  6. „Президентът награди седем българисти“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]