Японска вишна

	Японска вишна
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
триб:	Amygdaleae
род:	Слива (Prunus)
подрод:	Вишна (P. subg. Cerasus)
вид:	Японска вишна (P. serrulata)
	Научно наименование
	Prunus serrulata Lindl., 1830
	Японска вишна в Общомедия
	[ редактиране ]

Японската вишна (Prunus serrulata), известна още като сакура, японска череша, планинска череша, ориенталска череша или източноазиатска череша, е цъфтящо азиатско дърво от семейство Розови (Rosaceae).

Етимология

„Сакура“ означава „дърво, на което седи Бог“ и символизира пролетта, живота и красотата.^[1]

Според друга хипотеза думата „сакура“ произлиза от „сакуя“ (цъфтеж, цъфтене), което идва от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе (принцеса на черешовия цъфтеж от японската митология)^[2], чийто храм гробница е разположен на върха на планината Фуджи.^[3]

Описание

Плодовете на вишневото дърво не са ядливи, за разлика от останалите разновидности на вишни и череши. В зависимост от района и климата те цъфтят от края на март до средата на май. Периодът на цъфтеж на сакурата е много кратък (десетина дни) и според източната философия напомня за това колко краткотрайна и преходна е красотата.^[4]

Японска култура

Основна статия: Ханами

Ханами в замъка Rokujô, Киото, 1855
Ханами в замъка Химеджи, 2009

Ханами (на японски 花見) в японската култура представлява сезона на цъфтене на японските вишни, съпроводен с традиционен ритуал на наблюдаване и любуване. Традицията е датирана от III век, когато първоначално се практикува в императорския двор и от артистокрацията. Цъфтежът започва през март на юг – в Окинава, продължава през април на север – в Киото и Токио и накрая през май пристига в Хокайдо.

Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели „не повече от три дни“, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това.

Едно от най-известните места за ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида.