108 Хекуба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
108 Хекуба
Откриване A
Открит отКарл Теодор Роберт Лутер
Дата2 април 1869
Предварително означениеняма B
КатегорияОсновен пояс
Орбитални параметри C
Епоха 26 ноември 2005 г. (юлиански ден2453700,5)
Ексцентрицитет (e)0,052
Голяма полуос (a)484 831 Gm (3,241 АЕ)
Перихелий (q)459 401 Gm (3,071 АЕ)
Афелий (Q)510 261 Gm (3,411 АЕ)
Орбитален период (P)2131 062 дни (5,83 години)
Средна орбитална скорост16,53 km/s
Инклинация (i)4,247 °
Дължина на възходящия възел (Ω)350,375°
Параметър на
перихелия
(ω)
191,105°
Средна аномалия (M)241,477°
Физически характеристики
Размери65 km[1]
Маса~3,9×1017 kg (приблизително)
Плътност~2,7 g/cm³ (приблизително)
Повърхностна гравитация~0,025 m/s² (приблизително)
Втора космическа скорост~0,040 km/s (приблизително)
Период на въртене0.60 или 1.20 дни
Спектрален клас?
Абсолютна величина8,09
Албедо0,243
Средна повърхностна температура~148 K
максимално: 215K (-58 °C)
108 Хекуба в Общомедия

(108) Хекуба е астероид от основния пояс в Слънчевата система, чието средно движение е два пъти по-голямо от средното движение на планетата Юпитер.

Той е свързан с историята на българската наука посредством факта, че видният български учен академик Кирил Попов под ръководството на световноизвестния френски учен Анри Поанкаре защитава докторска дисертация на тема „Един частен случай от задачата за трите тела. Движение на 108 Хекуба“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) www.psi.edu

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]