Юлски пленум на ЦК на БРП (к) (1948)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 16 пленум на ЦК на БРП (к))
Направо към навигацията Направо към търсенето

Юлският пленум на ЦК на БРП (к) е шестнадесетият подред пленум и се провежда в град София на 12 и 13 юли 1948 година. Пленумът на практика слага край на насилственото въвеждане на „културна автономия“ в Пиринска Македония, макар македонистичните постулати на партията да не са отхвърлени.[1] След пленума работата по партийна линия в Пиринския край се възлага изцяло на лидера на националноотговорната групировка в комунистическата партия Владимир Поптомов.[2]

Приемането на Резолюцията на Информбюрото на 29 юни 1948 г. и разривът между Сталин и Тито налагат оформяне на ясна нова позиция по Македонския въпрос. В доклада на лидера на партията Георги Димитров на пленума се осъжда нарушаването на българския суверенитет в Пиринския край. Димитров заявява:

Благодарение на нашите собствени опущения те превърнаха тоя край, съставна част от България, в край, фактически ръководен от Скопие. Така се получи недопустимото положение в Пиринския край на държава в държавата.[1]

Според Димитров е нелепо да се твърди, че населението в Пиринска Македония е под българско робство. Същевременно докладчикът продължава да се придържа към старите тезиси, че българският език в областта няма да е пречка за развитието на македонско национално съзнание.[1]

Пленумът приема специално решение, озаглавено „По положението в Пиринския край“, което се състои от седем точки,[1] които показват двойствената политика на българската ръководеща партия. От една страна цел на външната политика на страната продължава да е федеративното обединение с Югославия и присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония, но ако Югославия остане вярна на общия социалистически и международен фронт. Придвижда се продължаване на „културната автономия“ – създаване на македонски художествени колективи, въвеждане на факултативно изучаване на „македонски език“ в училищата, но в точка шеста се казва, че населението в Пиринския край трябва да се остави само свободно да определя националността си. Ясно е заявен суверенитетът на България в Пиринския край и се изисква спиране на безконтролното минаване на границата, преустановяването на враждебната агитация на скопските емисари и принудителното изучаване на „македонски език“.[3]

Няколко дни след 16 пленум се провежда Петият конгрес на ЮКП, на който Димитър Влахов иска политическа автономия за Пиринския край и заявява „Пиринска Македония трябва да бъде превърната в автономна област върху същата оная база, върху която болшевиките в СССР създадоха автономни области и окръзи, без да питат народите дали искат или не“. Лазар Колишевски твърди, че с решенията на пленума БРП (к) застава на позициите на великобългарския шовинизъм, във Вардарска Македония българите не са преследвани, и че Македония си е част от Югославия.[2] Организирана е подписка сред учещите в Скопие между 130 - 140 студенти от Пиринска Македония, но само 13 души я подписват, сред които Иван Катарджиев, като повечето се отказват по-късно от подписите си.[4]

Несъгласие с решенията на пленума изказва крайната македонистична група дейци на Централния инициативен македонски комитет в София – Васил Ивановски, Петър Хаджиделев, Христо Михайлов и дошлите от Скопие Ангел Динев и Катина Къцева изпращат 600-страничен доклад-писмо до ЦК с автор Ивановски, в което се критикуват решенията на 16 пленум, с които се обвинява Колишевски за прогонването на каквато и да е проява на българско национално съзнание у населението на НР Македония. Според Ивановски това на практика е искане да се признаят права на национално малцинство на българския елемент в Македония.[5] Ивановски отхвърля и критиките срещу Колишевски, че бързал с обединението на двата дяла на Македония преди да се осъществи федерацията между България и Югославия и с това „поставял колата пред воловете“.[6] Ивановски е освободен по негова молба от председател на МЦИК, който се прекръщава на Културно-просветен комитет, освободен е и от апарата на централното партийно ръководство и е наказан с порицание.[7]

Според Стоян Германов:

Решенията на ХVІ-ия пленум на ЦК на БРП (к) са половинчати, противоречиви и откриват възможности за продължаване на стария курс за „македонизация“ под някаква доброволна форма. Отчетени са грешките, отстъпленията и компромисите за изминалия четиригодишен период, който партийното ръководство преценява, осъжда и се разграничава. В същото време обаче компартията и нейните тогавашни ръководители не използват редкия шанс да проявят политическа воля да се „отскубнат“ и да излязат от омагьосания кръг.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 - 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 111.
  2. а б Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 113.
  3. а б Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 112.
  4. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 119.
  5. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 61.
  6. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 65.
  7. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 117.
     Портал „Македония“         Портал „Македония