335 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 335 пр.н.е.)
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 4 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

335 (триста тридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

В Тракия и Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър е принуден да започне военна кампания в Тракия, в земите до Дунав и Илирия, за да запази подчинението на района след убийството на баща му.[1]
  • В Тива избухва бунт срещу македонците след като до града достига слух, че Александър Велики е убит. Олигархията поставена от Филип II Македонски да управлява града е отхвърлена, а македонския гарнизон е обсадена. Духът на бунта достига и Атина, където под натиска на Демостен и Ликург е гласувана парична помощ за въстанала Тива, което позволява на града да мобилизира цялото си гражданско множество.[2]
  • Александър осъществява светкавичен поход на юг, който прекратява възможността за разпространяване на въстаническите настроения и поставя Тива в изолация. Градът отхвърля дипломатическите увертюри на царя, което довежда и до неговото превземане от Александър. Тива е разрушена, а населението поробено.[2]
  • Тежкото наказание на Тива служи за пример и обезкуражава противниците на Александър. Атинската делегация, която е изпратена да проси снизхождение е третирана грубо и пред нея царят поставя условието да му бъдат предадени осем видни атиняни, сред които Демостен, Ликург и отличилия се военачалник Харидем. накрая се достига до компромис, според който Александър приема атиняните сами да накажат изброените хора ако се счете, че това е необходимо. Така докато Харидем е изпратен в изгнание, като единствено задължително наказание поставено от Александър, останалите атински политици не са засегнати, а самият град се нарежда сред лоялните на македонския цар.[2]
  • Аристотел се завръща в Атина, където предпочита да не се присъедини отново към Академията, ръководена от Ксенократ, а да основе своя философска школа.[3]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Персийската империя[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 898
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 848
  3. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 612
  4. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 68
  5. „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 797