Направо към съдържанието

38 cm SKC/34

от Уикипедия, свободната енциклопедия
380-мм корабно оръдие SKC-34
38 cm SKC/34
38 cm SKC/34 от батареята „Тодт“
История на производството
ПроизводителKrupp Германска империя (1933 – 1945) Германия
Година на производство1936 – 1939 г.
Произведени36
История на службата
На въоръжение вГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Характеристики на оръдието
Калибър, mm380
Дължина на ствола, mm/калибра18 405/52
Маса на оръдието със затвора, kg111 000 kg
(оръдие със затвора)
1052 t (установка)
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута2,3/3 (теоретична)
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+30°
(за оръдията на бреговата артилерия: +55°)
Снижение (min)-5,5°
(за оръдията на бреговата артилерия: -3°)
Ъгъл на завъртане, °-145°/+145°
Максимална далечина на стрелбата, m36,5
(при ъгъл +30°)
42 (максимална, при ъгъл +52°)
380-мм корабно оръдие SKC-34 в Общомедия

380-мм корабно оръдие SKC-34 (или SK C/34: SK – на немски: Schiffskanone, C – на немски: Konstruktionsjahr (година на строителство)) е разработено в Германия, в края на 30-те години на XX век, корабно оръдие с калибър 380 mm. Състои на въоръжение в Кригсмарине. Произвежда се от фирмата „Круп“. Абревиатурата SK понякога се разшифрова като Schnelladekanone – скорострелно оръдие, такова обозначение действително е използвано, но само до края на Първата световна война. Такива оръдия са на въоръжение на линкорите „Бисмарк“ и „Тирпиц“. Планира се поставянето им на линейните крайцери от типа „О“, а също замяната с такива оръдия на 283-мм оръдия на линейните крайцери „Гнайзенау“ и „Шарнхорст“, но тези планове не са осъществени.

Планът Z по превъоръжаването на германския флот предвижда построяването на шест линкора от проекта H-39 – по-тежка версия на типа „Бисмарк“, обаче след построяването на „Бисмарк“ и „Тирпиц“ се отказват от линкорите в полза на подводните лодки. „Круп“ предлага на съветското правителство да закупи шест двуоръдейни 380-мм кули за двата тежки крайцера от проекта 69 „Кронщат“. През ноември 1940 г. договорът за това е подписан. Плащанията са осъществени, обаче съветската страна така и не получава оръдията.[1]

Модел на батарея със SK C/34 в Ханстхолм

Модификацията им под названието „Зигфрид“ се използва като брегова артилерия. Най-известна е батареята Тодт, недалеч от Кале, оръдията на която прикриват Дувърския пролив, има батареи в Оксби и Ханстед (Дания) и в Кристиансан (Норвегия).

Всичко са произведени 36 оръдия: 16 корабни, 16 брегови и 4 железопътни.

Тип Марка на снаряда Маса на заряда ВВ,

кг

Маса на снаряда,

кг

Начална скорост,

м/с

Максимална далечина на стрелбата,

м

Морски бронебоен APC L/4,4 Psgr.L/4,4 (mhb) 18,8 800 820 36520 (30°)

42000 (52°)

Морски с дънен взривател HE L/4,5 Spr.gr.L/4.5 Bdz (mhb) 32,6 800 820
Морски с челен взривател HE L/4,6 Spr.gr.L/4.6 Kz (mhb) 62,4 800 820
Брегови с челен и дънен взриватели HE L/4,4 Spr.gr.L/4.4 Bdz u. Kz (mhb) - 510 1050
Специален брегови Siegfried HE L/4,5 Si.gr.L/4.5 Bdz u Kz (mhb) 69 495 1050 54900
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. – London: Conway Maritime Press, 2002. – 403 p. – ISBN 0-87021-459-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 38 cm SKC/34 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​