А Бе ИнБев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от AB InBev)
Anheuser-Busch InBev SA/NV
ТипПублична (Société anonyme/Naamloze vennootschap)
Търгувана катоEuronext:ABI
NYSE: BUD
MEXBOL:ANB
JSE:ANH
ИндустрияИндустрия за напитки
Предшественик
Основаване2008 г.;
преди 16 години
 (2008),
през InBev, придобивайки Anheuser-Busch
СедалищеЛьовен, Белгия
Брой местоположенияЦял свят
Ключови личности
Служители154 540 (2023)
Продуктибира и безалкохолни напитки
Годишни приходиПовишение US$59,38 млрд. (2023)
Оперативна печалбаПонижение US$13,97 млрд. (2023)
Чиста печалбаПонижение US$6,891 млрд. (2023)
Общо активиПовишение US$219,3 млрд.
КапитализацияПовишение US$81,85 млрд.
Дъщерни компании
Уебсайтab-inbev.com

допълнение
Anheuser-Busch InBev SA/NV в Общомедия

Anheuser-Busch InBev SA/NV, известна като AB InBev[2][3] е компания със седалище в Белгия, най-големият производител на бира в света, следвана от Heineken, Carlsberg и China Res. Snow Breweries. Тя има офиси в повече от 30 държави и продажби в повече от 130 страни по света. Освен това AB InBev има глобален офис за функционално управление в Ню Йорк Сити и регионални щабове в Сао Пауло, Лондон, Сейнт Луис, Мексико Сити, Бремен, Йоханесбург и др.[4] Компанията притежава приблизително 630 марки бира в 150 страни.[5]

През 2023 г. компанията е класирана на 72-ро място в Forbes Global 2000.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Корпорацията е образувана на 18 ноември 2008 г. чрез сливането на белгийско-бразилската компания InBev и американската Anheuser-Busch, които към момента на обединението заемат съответно първо и трето място в света по обем на производство. Сливането стана чрез обратно изкупуване на акции на Anheuser-Busch за общо 52 милиарда долара. На свой ред InBev възниква през 2004 г. в резултат на сливането на белгийската Interbrew, която притежава пивоварни активи в Европа и Канада, и бразилската AmBev, която контролира значителен дял от пазара на бира в Южна Америка.

Корените на Interbrew могат да бъдат проследени до основаната през 1366 г. пивоварна Den Horen, която от 1717 г. започва да използва марката Artois. Interbrew е образувана през 1987 г. при сливането на пивоварните Stella Artois и Piedboeuf, като компанията продължава да се разширява чрез поглъщания през 1990-те години.

Ambev е бразилска пивоварна компания, образувана през 1999 г. със сливането на Brahma и Antarctica. Тя има водеща позиция в Южна Америка и Антилските острови.

Собственост[редактиране | редактиране на кода]

Anheuser-Busch InBev се контролира от белгийските семейства Vandamme, de Mévius и de Spoelberch, които към 2015 г. притежават общо 28,6% от компанията, и бразилските инвеститори Хорхе Пауло Леман, Карлос Алберто Сикупира и Марсел Телес, които притежават 22,7% чрез своята частна инвестиционна фирма 3G Capital.[7][8]

След формирането на Anheuser-Busch InBev SA/NV на 20 октомври 2016 г., компанията се управлява от екипи от „функционални ръководители“ и „президенти на зони“, които се отчитат на главния изпълнителен директор (CEO) на AB InBev Карлос Брито. Всички с изключение на една от тези 19 позиции се заемат от хора, които вече са били ръководители на AB InBev преди придобиването на SABMiller. В сила от юли 2021 г. Брито се оттегля като главен изпълнителен директор на AB InBev след 15 години на този пост. Мишел Дукерис, преди това главен изпълнителен директор на бизнеса в Северна Америка за Anheuser-Busch, го наследява като главен изпълнителен директор.[9]

Марки бира[редактиране | редактиране на кода]

Anheuser-Busch InBev е собственик на повече от 600 марки бира. Според маркетинговата стратегия на компанията, те са разделени на 4 групи.

  • Глобални основни марки, продавани масово по целия свят:
  • Глобални специални марки, продавани по целия свят, но предназначени за по-специфични пазарни ниши (например Leffe и Hoegaarden)
  • Международни марки, продавани в повече от 1 страна (например Bass, Staropramen)
  • Местни марки:

България[редактиране | редактиране на кода]

В България до 2010 г. AB InBev произвежда местните марки „Астика“, „Бургаско пиво“, „Каменица“ и „Плевенско пиво“, както и Staropramen и Leffe по лиценз. След сливането си с Anheuser-Busch, InBev продава българското си дружество на „Старбев“ и няма дейност в страната.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 2023 Annual Report (Form 20-F) // US Securities and Exchange Commission, 11 March 2024.
  2. Anheuser-Busch InBev Aims Its Tax-Trimming Skills at SABMiller // The New York Times. 20 October 2015. Архивиран от оригинала на 21 September 2022. Посетен на 8 August 2022.
  3. AB InBev Among 39 Firms Targeted as EU Probes Belgian Taxes // Bloomberg.com, 16 September 2019. Архивиран от оригинала на 17 April 2023. Посетен на 21 November 2022.
  4. The AB InBev World // Архивиран от оригинала на 22 October 2018. Посетен на 2 October 2018.
  5. Annual Report 2020. Архив на оригинала от 6 април 2020 в Wayback Machine. Retrieved 6 April 2020.
  6. The Global 2000 2023 // Архивиран от оригинала на 2024-01-29. Посетен на 2024-02-07. (на английски)
  7. The Megabrew takeover – a tale of beers, billions and blue bloods // 9 October 2015. Архивиран от оригинала на 4 May 2017. Посетен на 18 May 2017.
  8. Budweiser wants to buy Miller — and the Brazilian private-equity titan who bought Kraft, Heinz, and Burger King is behind the deal // 16 September 2015. Архивиран от оригинала на 18 February 2017. Посетен на 15 May 2017.
  9. AB InBev Press Release // Архивиран от оригинала на 9 July 2021. Посетен на 4 July 2021.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата AB InBev и страницата Anheuser-Busch InBev в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.