Голяма бяла чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ardea alba)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голяма бяла чапла
Ardea alba4.jpg
Ardea alba4.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Pelecaniformes Пеликаноподобни
семейство: Ardeidae Чаплови
род: Ardea Чапли
вид: Ardea
alba
Голяма
бяла чапла
Научно наименование
Уикивидове Ardea alba
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
ArdeaAlbaIUCNver2019 1.png
Голяма бяла чапла в Общомедия

Голямата бяла чапла (Ardea alba) е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 90 – 100 cm, размахът на крилете около 140 – 190 cm, а масата – 700 – 1600 g. Има слабо изразен полов диморфизъм. Оперението е чисто бяло, краката са черни, кожата около очите е жълто-зелена, а ирисът жълт. По главата няма декоративни пера. Полет е с бавни, непрекъснати махове и сгъната шия. При прелети и групови полети винаги се подреждат V-образно.

Силуетът ѝ напомня много на сродните ѝ сива и ръждива чапла, но е чисто бяла. Отдалеч или когато не могат да бъдат преценени размерите може да бъде объркана с малката бяла чапла. Много тиха птица, включително и в гнездовите ѝ колонии, където се чуват единствено малките искащи храна. Есента обикновено се събира с ята на сивата чапла. Много рядко каца по дървета. Европейските популации са много плашливи за разлика от африканските например, които спокойно влизат сред хората в градовете.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. В Европа долита през март месец и прекарва само размножителния период. Щом малките станат способни да летят започват да се приготвят за прелет и отлитат много скоро. В България гнезди в езерото Сребърна, ЗМ „Калимок-Бръшлен“ и в Драгоманското блато.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с риба, змии, мишки, водни насекоми, земноводни, яйца, останки от мъртви животни. Подобно на сивата чапла когато ловува се движи бавно и често замръзва дебнейки плячката си. По време на размножителния период може да се отдалечи до 15 km от гнездото в търсене на храна. В зони където има изобилие на храна от сухоземни животни може да живее и далеч от водата. Понякога улавя толкова големи риби, че не може да ги глътне.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамна птица. Гнезди на малки колонии от 10 – 15 двойки. Често образува смесени колонии с други видове чапли и блатни птици, включително и пеликани. Рядко може да се видят и изолирани гнезда на една двойка. Гнездата предпочита да са на високи дървета. Обикновено мъжкият донася материала, а женската строи гнездото. Снася 2 – 7 яйца, светло сини и дълги 60 mm. Мътенето трае 25 – 26 дни и се извършва и от двамата родители. Започва веднага след снасянето на първото яйце. Малките напускат гнездото на около 6 седмична възраст. Отглежда едно люпило годишно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В класическата систематика въз основа на морфологични сходства е причислявана към род бели чапли (Egretta), като вид Egretta alba. В други източници е посочвана с научното наименование Casmoderius alba или Casmerodius alba.

На територията на България е защитен от закона вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Ardea alba. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2016.3. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 8 януари 2017 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Голяма бяла чапла. Посетен на 19 февруари 2012