Дукати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ducati)
Дукати Мотор Холдинг
Ducati Motor Holding S.p.A.
Индустрияавтомобилна промишленост
Основаване1926
СедалищеБолоня, Италия
Служители1172 (2008)[1]
Продуктимотоциклети, двигатели
Годишни приходи32.3 млн. (2008)[1]
Чиста печалба61 млн. евро (2021 г.)[2]
СобственикАуди А.Г.
Притежаваекипа на Дукати Корс (участва във MotoGP и Супербайк шампионата)
УебсайтDucati.com
Дукати Мотор Холдинг в Общомедия

Дукати Мотор Холдинг (на италиански: Ducati Motor Holding) е частен италиански производител на мотоциклети, чиято централа се намира в град Болоня, Италия.

Дукати е една от водещите компании в световния мотоспорт, постигнала значителни успехи и в производството на състезателни мотоциклети.

История на фирмата[редактиране | редактиране на кода]

Собственост[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана през 1926 г., и до 1950 година е притежавана от семейство Дукати (Бруно Дукати, Адриано Дукати, Марсело Дукати), но в годините е собственост на различни групите и фирми:

  • (1926 – 1950) семейство Дукати
  • (1950 – 1967) правителствено IRI управление

През 1953 г. компанията се разделя на Дукати Механика (вече се нарича Дукати Мотор) и Дукати Електроника (вече се нарича Дукати Енергия)

  • (1967 – 1978) правителствено EFIM управление (контрол над ежедневното операции на фабриката)
Фабриката на Дукати Мотор
    • (1967 – 1973), компанията е ръководена от Джузепе Монтано[3]
    • (1973 – 1978), компанията е ръководена от Кристиано де Екер[4]
  • (1978 – 1985) собственост на „VM Group“
  • (1985 – 1996) собственост на „Каджива Груп
  • (1996 – 2005) собственост на базираната в САЩ групировка „Texas-Pacific Group“
    • 1996 – 2001 компанията е ръководена от Фредерико Минйоли, който се завръща повторно на поста за периода 2003 – 2007
Дукати „Cucciolo“, произведен през 1950 година.
  • (2005 – 2008) собственост на „Investindustrial Holdings SpA“ (става отново притежание на италиански собственици)
  • (2008–до наши дни) собственост на италианската частна групировка „Performance Motorcycles SpA“[5]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

През 1926 година, тримата братя Бруно, Адриано и Марсело Дукати, основават „Societa Scientifica Radio Brevetti Ducati“ в град Болоня, в която да произвеждат електронни лампи, кондензатори и други радио-компоненти, производство което става много успешно и което води до изграждането на нов завод в предградието Борго Пиняле, през 1935 година. Производството продължава и по време на Втората световна война, независимо от това, че фабриката на братя Дукати е мишена за съюзническите бомбардировки.

Дукати 175 „Cruiser“ (в средата), произведен през 1952 година.

По същото време малката Торинска фирма „SIATA“ (на италиански: Societa Italiana per Applicazioni Tecniche Auto-Aviatorie), основана от Алдо Фаринели започва разработването на малки двигатели, които да се монтиратна на велосипеди.

Едва месец след освобождаването на Италия от съюзническите войски през 1944 г., „SIATA“ обявява намерението си да продаде тази си разработка, наречена „Cucciolo“ (в превод от италиански – „кученце“, дошъл от специфичния и отличителен звук от изгорелите газове при работа). Първият „Cucciolos“ е достъпен само за монтаж върху стандартен велосипед, от самия купувач, скоро обаче, италиански бизнесмени закупуват няколко двигателя, и предлагат напълно завършен моторизиран велосипед за продажба.

През 1950 г., след продадени повече от 200 000 броя „Cucciolos“, в сътрудничество с фирмата „SIATA“, Дукати предлагат на пазара своя базиран на „Cucciolo“ мотоциклет. Този първи мотоциклет на Дукати, разполага с двигател с обем 60 куб/см. и с тегло под 44 кг, развиващ максимална скорост от 64 км/ч. Дукати скоро се отказва от името „Cucciolo“, и започва да предлага своите мотоциклети с означението 55m и „65TL“.

Дукати „Mach I“, от 1970 година.

Когато пазарът изпитва „глад“ за по-мощни мотоциклети, управлението на Дукати решава да реагира, започвайки производството на 65TS и модела „Cruiser“ (четиритактов скутер). Въпреки че е описан като най-интересната нова машина на авто-шоуто в Милано през 1952 г., „Cruiser“ няма голям успех, и само няколко хиляди бройки са произведени за периода от две години, преди модела да бъде спрян от производство.

През 1953 г. управлението на Дукати се разделя на две отделни единици, „Дукати МЕХАНИКА“ и „Дукати ЕЛЕКТРОНИКА“, вкоито да продължат разработките и производството на мотоциклети и електроника. „Дукати ЕЛЕКТРОНИКА“ е преобразувана в „Дукати ЕНЕРГИЯ“ през 80-те години на ХХ век. Д-р Джузепе Монтано поема ръководството на „Дукати МЕХАНИКА“ а заводът в Борго Пиняле е модернизиран с правителствена помощ. До 1954 г., „Дукати МЕХАНИКА“ увеличава производството на мотоциклети до 120 броя на ден.

През 60-те години на ХХ век, Дукати спечелва своето място в историята на мотоциклетизма, като произвежда най-бързият мотоциклет с обем 250 куб/см.- Дукати „Mach 1“[6][7].

През 70-те години Дукати започва да произвежда големи мотоциклети с V-образен двигател (т.е. цилиндрите са разположени на 90°).

През 1985 г., друг италиански производител на мотоциклети – Каджива закупува Дукати и планира да произвежда в този завод по-неизвестни модели на Каджива (предимно за пазари извън Италия).

През 1996 г., групировката „Texas Pacific Group“ купува 51% от акциите на дружеството за 325 милиона щ.долара, след което, през 1998 г., изкупува по-голямата част от останалите 49%, ставайки по този начин едноличен собственик на Дукати.

През 1999 г. „Texas Pacific Group“ преименува компанията на „Ducati Motor Holding SpA“. „Texas Pacific Group“ продава над 65% от акциите си в Дукати, оставяйки все пак мажоритарния акционер. През декември 2005 г., Дукати отново става италианска собственост, след продажбата на дяловете на „Texas Pacific Group“ (минус една акция) на „Investindustrial Holdings“, инвестиционен фонд на Карло и Андреа Бономи.

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Дукати е световноизвестна с високо ефективните си мотоциклети, характеризиращи се с голям обем на четиритактовите си L-образни двигатели (L-twin)[8], които са оборудвани с много ефективната система за контрол на клапаните „Desmodromic“, даваща възможност за развиване на изключително високи обороти[9].

Дукати остава един от водещите производители на мотоциклети днес, най-вече за красивия дизайн на своите машини, но и частично заради „desmodromic“ клапаните, който скоро ще станат навършат 50-години откакто се използват. „Desmodromic“ клапаните се задвиждат прнудително в двете посоки, което за разлика от обикновените клапани които се задвижват в затворено положение от пружина (това се използва в повечето двигатели с вътрешно горене), се задвижват от възвратен механизъм и пружина (виж схемата). Това дава възможност за развиване на много по-високи обороти на двигателите на Дукати, по-бързо и без риск от така нареченият „флоутинг“, което води до загуба на мощност, което се получава при използването на „пасивни“ механизми за затваряне.

Докато повечето други производители използват „мокри съединители“ (въртящите му части се къпят в масло[10]), Дукати използват в своите машини многодисков „сух съединител“. Сухият съединител елиминира загубата на мощност.

Участия и титли в мотоспорта[редактиране | редактиране на кода]

MotoGP[редактиране | редактиране на кода]

Световният шампион Кейси Стоунър със своя Дукати Desmosedici GP7, по време на състезанието за Голямата награда на Малайзия в MotoGP, 2007 година.
Година Шампион Мотоциклет
MotoGP – 2007 Кейси Стоунър Дукати Desmosedici GP7

Супербайк шампионат[редактиране | редактиране на кода]

Дукати 999R – трикратен Световен шампион в Супербайк шампионата (2003, 2004, 2006).
Година Шампион Мотоциклет
Супербайк-1990 Раймонд Рош Дукати 851
Супербайк-1991 Дъг Полен Дукати 888
Супербайк-1992 Дъг Полен Дукати 888
Супербайк-1994 Карл Фогарти Дукати 916
Супербайк-1995 Карл Фогарти Дукати 916
Супербайк-1996 Трой Корсър Дукати 916
Супербайк-1998 Карл Фогарти Дукати 916
Супербайк-1999 Карл Фогарти Дукати 996
Супербайк-2001 Трой Бейлис Дукати 996
Супербайк-2003 Нийл Ходжсън Дукати 999
Супербайк-2004 Джеймс Туселанд Дукати 999
Супербайк-2006 Трой Бейлис Дукати 999
Супербайк-2008 Трой Бейлис Дукати 1098

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ducati Motor Holding financial statement FY2008.
  2. www.ducati.com
  3. The Ducati Bible, Ian Falloon[неработеща препратка]
  4. The Ducati 750 Bible, Ian Falloon
  5. chili sv. Ducati to be sold to Performance Motorcycles SpA, taken private – Hell For Leather // Hellforleathermagazine.com, 8 август 2008. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 14 юни 2009.
  6. Mach 1 // ducati.com. Архивиран от оригинала на 2009-09-19. Посетен на 25 януари 2007.
  7. DUCATI MOTOR HOLDING SPA Annual and Transition Report (foreign private issuer) (20-F) Item 4. Information on the Company // edgar-online.com, 30 юни 2004. Архивиран от оригинала на 2008-01-14. Посетен на 25 януари 2008.
  8. History of the Two-Valve Twin // Архивиран от оригинала на 2009-12-02. Посетен на 25 януари 2008.
  9. Desmo for Dummies // Архивиран от оригинала на 2009-06-24. Посетен на 25 януари 2008.
  10. What is in an oil // yamaha-motor.ca. Посетен на 25 януари 2008.