Кинг Кримсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от King Crimson)
Направо към: навигация, търсене
Кинг Кримсън
King Crimson
Кинг Кримсън през 2003 година
Кинг Кримсън през 2003 година
Информация
Създадена Лондон
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Стил Прогресив рок
Арт рок
Експериментален рок
Активни години 1968–1974
1981–1984
1994–2004
2007–2008
2013–
Уебсайт www.king-crimson.com/
Страница в IMDb
Членове Робърт Фрип
Ейдриън Белю
Тони Левин
Пат Мастелото
Гевин Харисън
Кинг Кримсън
King Crimson
в Общомедия

Кинг Кримсън (на английски King Crimson, произнася се Кинг Кримзън[1]) е британска рок група, създадена от китариста Робърт Фрип (Robert Fripp) и барабаниста Майкъл Джайлс (Michael Giles) през 1968.

Музикалният стил на групата обикновено се класифицира като прогресив рок. Въпреки, че от създаването ѝ през нея са преминали редица музиканти, групата продължава своята концертна и студийна дейност и до настоящия момент. Името King Crimson (букв. на бълг. Крал Пурпур) е дадено на групата от поета Питър Синфийлд (Peter Sinfield) и най-често се идентифицира като синоним на Велзевул (Beelzebub) — принц на демоните и повелител на мухите. Според Робърт Фрип обаче това е резултат от неправилната транскрипция в английския език на арабската фраза „B'il Sabab“, означаваща „човек с цел“[2], довело до смесването ѝ със староеврейската дума „Ba'al-z'bub“, с която евреите означавали „Повелителя на мухите“ [3].

Историята на групата е свързана с постоянни промени в състава ѝ. Единствения член, който присъства постоянно е Робърт Фрип. Самият той обаче не се определя като едноличен лидер на групата. За него Кинг Кримсън е всъщност „начин на правене на нещата“ [3]. И наистина, изключителната последователност, с която „човека с цел“ навлиза в напълно неизвестни музикални територии, въпреки персоналните промени в него, потвърждава думите на Фрип.

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Кинг Кримсън е свързано с разпадането на предходния проект на Робърт Фрип и Майкъл Джайлс — групата Джайлс, Джайлс енд Фрип (Giles, Giles and Fripp). Въпреки, че съвременните почитатели на прогресив рока откриват в гротескната сага за мазния Родни The Saga of Rodney Toady всички основни елементи на стила, групата няма комерсиален успех и е почти тотално отхвърлена като безперспективна от тогавашната музикална критика.

През ноември 1968 двамата започват да събират участници за новия си проект. Пръв към тях се присъединява певеца Грег Лейк (Greg Lake), който свири и на бас китара. Скоро след него идват поета Питър Синфийлд (Peter Sinfield) и композитора Иън Макдоналд (Ian McDonald), като по този начин се ражда първата формация на Кинг Кримсън. През януари 1969 започват първите репетиции, а премиерата им е забележителна — групата подгрява знаменития безплатен концерт на The Rolling Stones пред 650 000 зрители в Хайд Парк на 5 юли.

Първият албум на Кинг Кримсън излиза на 10 октомври 1969 г. под името In the Court of the Crimson King. Впоследствие датата се приема за неофициалния рожден ден на прогресив рока въобще. След издаването му групата се отправя на първото си турне във Великобритания, а по-късно и в САЩ. По време на турнето започват да се проявяват музикалните различия между членовете и през декември 1969 Макдоналд и Джаелс обявяват напускането си. През следващата година двамата записват самостоятелен албум, който излиза под името Макдоналд енд Джаелс (McDonald and Giles) през 1971. По-късно, през 1976 Ян Макдоналд е сред основателите на американската рок група Форинър (Foreigner).

70-те години на двадесети век[редактиране | редактиране на кода]

През първите няколко години на десетилетието съставът на Кинг Кримсън е изключително непостоянен. За кратко Фрип, Синфийлд и Лейк съществуват като трио и през март 1970 издават сингъла Cat Food/Groon. Започват и създаването на материала за новия албум. Междувременно към групата се присъединяват Мел Колинс (Mel Collins) — духови инструменти, като и басистът Питър Джаелс (Peter Giles) — брат на напусналия Майкъл Джаелс, който обаче участва само в записите на няколко песни. През април 1970 Грег Лейк обявява напускането си, за да се присъедини към Емерсън, Лейк енд Палмър (Emerson, Lake & Palmer).

На 15 май 1970 г. е издаден вторият албум на Кинг Кримсън In the Wake of Poseidon. На мястото на Лейк, като басист и певец, се включва Гордън Хаскел (Gordon Haskell), а като барабанист — Анди Маккулоч (Andy McCulloch). Този вариант на състава участва и в записите на третия албум Lizard. Като гост в едноименната песен пее Джон Андерсън (Jon Anderson) от Йес (Yes). Още преди неговото издаване обаче, през декември 1970, Хаскел и МакКлоч напускат групата. Получава се един странен формат, Кинг Кримсън са без певец, барабанист и басист, но пък с поет и духов инструменталист.

В началото на 1971 Фрип и Синфийлд обявяват прослушване, с което да запълнят групата. Сред явилите се кандидати за вокал е и младия Браян Фери (Bryan Ferry), лидер на едва прохождащата група Рокси Мюзик (Roxy Music). Фрип и Сенфийлд считат, че гласът му не подхожда на Кинг Кримсън, но и двамата са изключително впечатлени от неговото представяне. Впоследствие те помагат на Рокси Мюзик да сключат договор с E.G. Records. По-късно, през 1972, Синфийлд ще продуцира първият дългосвирещ албум на групата. Любопитен факт от бележника на Фрип за това прослушване е, че на него се явява и Елтън Джон (Elton John).

В крайна сметка за барабанист е избран Иън Уолъс (Ian Wallace), а за певец — Боз Бърел (Boz Burrell). Търсенето на басист се проточва и Фрип решава, че вместо да си губи времето в напразни кастинги е по-лесно на научи Боз да свири на бас китара. Бърел обаче до смъртта си (на 21.09.2006) поддържа друга версия, че е избран, заради специфичния си, по-груб начин на звукоизвличане. Събрана, групата се отправя на продължително турне, по време на което е записан и издаден албумът Islands. В края на годината Кинг Кримсън се разделят и с текстописеца си Питър Синфийлд, който започва да работи предимно с приятеля си Лейк и да създава текстовете на Emerson, Lake & Palmer. През цялата следваща 1972 групата е на турне, като музикантите обявяват, че след него окончателно ще се разделят. Записите от това турне са използвани за първия официален концертен албум на Кинг Кримсън Earthbound.

Скоро след края на турнето Колинс, Уолейс и Бърел напускат групата и заедно с британската блус легенда Алексис Корнер (Alexis Korner) създават Snape (Бърел по-късно става басист на Бед Къмпани (Bad Company)). За пореден път в рамките на три години, Фрип трябва да започне от нула и да сформира практически нов състав. Първи към него се присъединява перкусиониста импровизатор Джейми Мюр (Jamie Muir), който от известно време е бил набелязан от Фрип като възможен член. След това идва Джон Уетън (John Wetton) — вокал и бас. Той е бивш член на групата Фемили и същевременно е познат на Фрип от колежанските му години. Уетън неведнъж е бил на крачка от присъединяване към групата. Фактът, че този път Фрип изгражда групата от нищото и че вече е пълновластен лидер, помагат тези планове най-сетне да се осъществят.

Към групата се присъединява и барабанистът на Йес Бил Бръфърд (Bill Bruford). Въпреки големия комерсиален успех на тази група, той решава да я напусне, за да участва в нестабилната и непредвидима Кинг Кримсън. За себе си Бръфорд е решил, че се интересува повече от изследването на нови музикални територии, като чувства, че рамката Кинг Кримсън му дава тази възможност. Накрая се присъединява и Дейвид Крос (David Cross) — цигулар, виолонист и клавири. Той придава едно ново звучене на групата. Сред като Питър Синфийлд е напуснал, на Кинг Кримсън е необходим и нов текстописец. По предложение на Уетън за тази работа е приет неговия приятел от детинство Ричард Палмър-Джеймс (Richard Palmer-James).

Така сформиран, съставът започва репетиции и в края на 1972 започва турне. Междувременно музикантите подготвят и материалите за следващия си албум Larks' Tongues in Aspic, който излиза в началото на 1973. През цялата тази година Кинг Кримсън обикалят Великобритания, Европа и Америка. В този период от своето съществуване, групата демонстрира близки връзки с придобиващия все по-голяма популярност Хеви Метъл. Китарата на Фрип звучи агресивно и заема все по-важно място в композициите на групата. Специфичния стил на Бръфърд пък се среща с тежкия бас на Уетън. Често дисторшънът се се ползва като ефект и за китарите на Фрип, и за струнните на Крос и за баса на Уетън.

Джейми Мюр напуска групата в началото на 1973, малко след издаването на Larks' Tongues in Aspic. В последвалото дълго турне останалите членове започват да събират материал за следващия албум Starless and Bible Black. В началото на 1974 той е завършен. Интересен факт от историята на този албум е, че е студиен, но практически по-голямата част от него е записана по време на турнето. Изключения правят само парчетата „The Great Deceiver“ и „Lament“ както и част от „The Night Watch“, които са записани в студио. Това показва голямото значение, което Кинг Кримсън отдават на живото изпълнение. Самият Фрип е заявявал, че нито един друг тип запис не е в състояние достатъчно задоволително да улови атмосферата и енергията на групата. По време на това турне е записан и концертният албум USA, но той излиза на пазара едва през 1975.

Междувременно Дейвид Крос започва да се чувства некомфортно в групата. Неговата роля като цигулар е била по-изявена в началото на тази формация на Кинг Кримсън. Постепенно обаче музиката им се е развила, станала е значително по-твърда и шумна, и той все повече усеща, че дялът му става все по-незабелязан и страничен. В интервю заявява, че се е бил превърнал в клавир с поддържаща функция. Поради тези причини Крос обявява напускането си на групата, която като трио записва албумът Red.

В Red участват редица гост-музиканти: Робин Милър (Robin Miller) на обой, Марк Чаринг (Marc Charig) на корнет както и бившия член Мел Колинс на сопрано саксофон. Крос участва в парчето Providence, записано в едноименната столица на щата Род Айлънд. Иън Макдонълд също се връща като гост-музикант на алт саксофон, като има идеи да се включи и като официален член. Самият Фрип обаче не участва толкова активно в създаването на този албум. Той е запленен от творбите на мистика Георгий Гурджиев (George Gurdjieff), като дори се е говорило за окончателното му напускане и заместването му от Макдонълд. Така за втори път от основаването на Кинг Кримсън е имало идея групата да съществува и без него.

Тази формация на Кинг Кримсън така и не прави турне - два месеца преди албумът да излезе Фрип съобщава, че групата ще прекрати своето съществуване. „Това е краят на Кинг Кримсън и решението е окончателно“ казва той. Тогава на всички е изглеждало, че Red е краят, оказало се обаче, че това е само краят на една ера от съществуването на Кинг Кримсън.

80-те години на двадесети век[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

EP албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Vrooom (1994)
  • Level Five (2001)
  • Happy with What You Have to Be Happy With (2002)

Live албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Earthbound (1972)
  • USA (1975)
  • The Great Deceiver (1992)
  • B'Boom: Live in Argentina (1995)
  • Thrakattak (1996)
  • Epitaph (1997)
  • The Night Watch (1997)
  • Absent Lovers: Live in Montreal (1998)
  • Live in Mexico City (1999)
  • The ProjeKcts (1999)
  • Heavy ConstruKction (2000)
  • Vrooom Vrooom (2001)
  • Ladies of the Road (2002)
  • EleKtrik: Live in Japan (2003)
  • Live in Argentina, 1994 (2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]