Меч и магия
Меч и магия (на английски: Sword and sorcery) е поджанр на жанра фентъзи[1] и се отличава с безразсъдно смели герои в яростен конфликт с множество разбойници, предимно магьосници, вещици, зли духове и други свръхестествени същества. Терминът за пръв път е използван от Фриц Лейбър за произведенията на Майкъл Муркок през 1961 г.
В действителност корените на поджанра достигат до много по-отдавна. Както при повечето фентъзи произведения, корените на Меч и магия достигат до античната митология. Най-ранните произведения, които биха могли да се характеризират с Меч и магия, са епическите произведения от времето на Омировата „Одисея“. Действието от произведенията в жанр Меч и магия е изключително близко до героичните произведения от вида на „Тримата мускетари“ на Александър Дюма. Описанието и обстановката в тези произведения напомня тази в ранните произведения на Лорд Дансени.
Произведения, които са истински представители на жанра Меч и магия, започват да се пишат в началото на 20 век. Най-ранните произведения в този жанр са издавани в различни списания и вестници, специализирани в издаването на научна фантастика. За едни от първите произведения от жанра се смятат разказите и романите за Конан Варварина от Робърт Хауърд.
По-късно се появяват и писатели като Фриц Лейбър, Пол Андерсън. Фриц Лейбър е може би един от най-добрите майстори на жанра меч и магия. Най-известните му творби са тези за варварина Фафрд и убиеца Сивия Мишелов. Неговият разказ „Среща със злото в Ланкмар“ е награждаван с редица награди „Небюла“. Книгите му са много интересни и в много отношения надминават тези за Конан Варварина. Пол Андерсън е известен с друга книга от жанра на меча и магия озаглавена „Прокълнатият Меч“.
Една от най-популярните поредици в жанра е „Властелинът на пръстените“ на писателя Дж. Р. Р. Толкин.