Sentinel-1
Sentinel-1 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | Коперник (програма) |
Основни изпълнители | Европейска Космическа Агенция |
Основни цели | Наблюдение на Земята |
Дата на изстрелване | Sentinel-1A: 3 април 2014 г. Sentinel-1B: 25 април 2016 г.[1] |
Стартова установка | Союз-2 от Куру[1] |
Маса | 2300 kg[1] |
Орбита/траектория | полярна орбита[1] |
Продължителност | 7 г.[2] |
Състояние | функциониращ |
Уебстраница | Sentinel-1 в сайта на ЕКА |
Оборудване | |
C band радар със синтезирана апертура (C-SAR)[3] | |
Sentinel-1 в Общомедия |
Sentinel-1 е космическа мисия, част от европейската програма за наблюдение на земята Коперник. Мисията е съставена от два спътника на полярна орбита в една и съща орбитална равнина, наречени Sentinel-1A и Sentinel-1B. Спътниците предоставят данни чрез радар със синтезирана апертура (SAR) в честотния диапазон 4 – 8 GHz (C band)[3]. Радарът оперира на честота 5.405 GHz[4], която улеснява проникването на вълните и позволява получаване на данни за обект през деня или през нощта при всякакви метеорологични условия или липса на осветление. Мисията предоставя радарни изображения, работещи в четири режима с различна разделителна способност (до 5 м) и покритие (до 400 км)[5].
Sentinel-1 е проектиран да работи в предварително програмиран режим на работа, като заснема земната повърхност, крайбрежни зони и корабоплавателни пътища с висока разделителна способност и предоставя покритие на световния океан[5]. Всеки спътник от мисията има 12-дневен цикъл на повторно преминаване над същия район на екватора, като за един цикъл извършва 175 обиколки на Земята[2]. При наличието на два спътника, информация за даден район на екватора може да се получава на всеки 6 дни[1]. Спътниците са проектирани също да предоставят бързо данни при нужда за наблюдение на бедствия[2].
Мисията е финансирана от Европейския съюз и Европейската космическа агенция (ЕКА)[1]. ЕКА отговаря за разработването и управлението на мисията[6]. Спътниците от мисията са произведени от индустриален консорциум, ръководен от Thales Alenia Space Italy като главен изпълнител, а Astrium Germany е отговорен за разработката на инструментите за наблюдение и радара със синтезирана апертура, включващ подсистемата за централна радарна електроника, разработена от Astrium UK[7]. Общата маса на един спътник е 2300 kg при извеждане в орбита[7]. Към 2018 г. два спътника от мисията са изведени в орбита, Sentinel-1A изведен на 3 април 2014 г. и Sentinel-1B на 25 април 2016 г. Два други спътника (Sentinel-1C и Sentinel-1D) са планирани да бъдат изстреляни, които ще заместят настоящите към края на оперативния им живот[2].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Радарно изображение на Финския залив
-
Буря над Естония (псевдо-цветово изображение)
-
Районът около езерото Съксес, Калифорния. Псевдо-цветово изображение получено от изображения заснети в два различни дни.
-
Динамика на ледовете в Алерт, Канада. Псевдо-цветово изображение получено от изображения заснети в продължение на 3 месеца.
-
Интерферометрична изображение показващо пукнатини в шелфов ледник Ларсен, Антарктика.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ESA Sentinel-1 facts and Figures // посетена на 18 октомври 2018
- ↑ а б в г ESA Sentinel-1 Mission Summary // посетена на 16 октомври 2018
- ↑ а б ESA – SENTINEL-1 // посетена на 16 октомври 2018
- ↑ ESA Sentinel-1 SAR instrument // посетена на 16 октомври 2018
- ↑ а б ESA Sentinel-1 Overview // посетена на 16 октомври 2018
- ↑ copernicus.eu – Earth Observation Satellites // посетена на 18 октомври 2018
- ↑ а б ESA Sentinel-1 Satellite Description // посетена на 16 октомври 2018