Tata Motors

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за Tata Motors. За други значения на Тата или Tata вижте Тата (значения).
Tata Motors Limited
Tata Motors Ltd
ТипПублична компания
Търгувана катоNSE: TATAMOTORS
BSE: 500570
NYSE: TTM
ИндустрияАвтомобилна
(МСОК: 2910)
Основаване1945 г.;
преди 79 години (1945)
ОснователJehangir Ratanji Dadabhoy Tata
Седалище Индия: Мумбай, Махаращра[1]
Брой местоположенияЦял свят
Ключови личностиНатараджан Чандрасекаран (председател на съвета на директорите)
Гюнтер Бучек (CEO)
Служители73 608 (2022)[2]
Продукти
Услуги
Годишни приходиПовишение 44 млрд. щ.д. (2023)[3]
Оперативна печалбаПонижение 0,88 млрд. щ.д. (2023)[3]
Чиста печалбаПовишение 0,3 млрд. щ.д. (2023)[3]
Общо активиПонижение 42 млрд. щ.д. (2023)[4]
Капитализация5,7 млрд. щ.д. (2023)[4]
Холдингова компанияTata Group
Дъщерни компании
Уебсайтtatamotors.com
Tata Motors Limited в Общомедия

Tata Motors Ltd. (на хинди: टाटा मोटर्स, ṭāṭā moṭars) е индийска автомобилостроителна компания, дъщерна на Tata Group. Седалището на компанията се намира в Мумбай. Компанията произвежда леки коли, камиони, ванове и автобуси.[5]

Дъщерните дружества включват британската Jaguar Land Rover и южнокорейската Tata Daewoo. Tata Motors има съвместни предприятия с Hitachi (Tata Hitachi Construction Machinery) и Stellantis, които произвеждат автомобилни части за Fiat Chrysler и автомобили с марката Tata. На 12 октомври 2021 г. частната инвестиционна компания TPG инвестира 1 милиард щ.д. в дъщерно дружество за електрически превозни средства на Tata Motors.[6]

Tata Motors има заводи за производство на автомобили в Джамшедпур, Пантнагар, Лакнау, Сананд, Дарвад и Пуна в Индия, както и в Аржентина, Южна Африка, Обединеното кралство и Тайланд. Разполага с центрове за изследване и развитие в Пуна, Джамшедпур, Лакнау, Дарвад в Индия, както и в Южна Корея, Обединеното кралство и Испания. Tata Motors е регистрирана на BSE, на Национална фондова борса на Индия и на Нюйоркска фондова борса. Компанията е класирана на 265-то място в списъка „Fortune Global 500“ на най-големите корпорации в света към 2019 г.[7]

На 17 януари 2017 г. Натараджан Чандрасекаран е назначен за председател на компанията Tata Group.

История[редактиране | редактиране на кода]

Tata Motors е подразделение на Tata Group, основана от Джамшети Тата през 1868 г. През 1945 г. е създадено дъщерно дружество за производство на локомотиви, TATA Engineering and Locomotive Company (TELCO). През 1954 г. е създадено съвместно предприятие с немската компания Daimler-Benz за производство на камиони. Износът на автомобили започва през 1961 г. (за Шри Ланка). През 1966 г. в Пуна е открито дизайнерско бюро, а през 1977 г. там започва производството на търговски автомобили, също базирани на модел на Daimler-Benz. Първият местно разработен лек камион е Tata 407, е пуснат на пазара през 1986 г., последван от 608 и Tatamobile 206.[8][9]

Производството на пътнически автомобили започва през 1991 г. с модела Tata Sierra, а на следващата година започва производството на втория модел, Tata Estate (комби дизайн, базиран на по-ранния Tata Mobile). Следват Tata Sumo (1994, SUV с 5 врати) и Tata Safari (1998).

През 1993 г. компанията подписва споразумение с Cummins Engine Co. за производството на мощни и екологични дизелови двигатели. През 1994 г. е подписано споразумение с Tata Holset Ltd., Великобритания, за използване на технология за турбокомпресор в двигатели Cummins. Също през тази година е създадено съвместно предприятие с Mercedes-Benz за производство на модели на немския концерн в Индия, първият през 1995 г. е E220.[9]

Tata Indica

След години на господство сред търговските превозни средства, Tata Motors представя Tata Indica на пазара на леки автомобили през 1998 г.; тази кола е първата напълно разработена лека кола в Индия.[8][10] Успехът на Tata Indica води до възхода на Tata Motors. Версията за Обединеното кралство се внася от MG Rover Group и се продава като Rover CityRover.[9] През 2001 г. сътрудничеството с Daimler е прекратено.[8]

След като става основен индийски производител на автомобили, компанията променя името си на Tata Motors на 29 юли 2003 г. През 2004 г. Tata Motors купува Daewoo Commercial Vehicle Company, дъщерното дружество за производство на камиони на южнокорейската група Daewoo. Също през 2004 г. Tata Motors листва своите акции на Нюйоркската фондова борса.[9]

Tata MarcoPolo NON-AC, градски автобус по улиците на Делхи. Модификацията NON-AC е направена само за Делхи, докато AC версията се използва в Бангалор, Мумбай и Делхи
Tata Xenon е пикап, показан през 2007 г.
Пневмомобил Tata OneCAT

Tata Motors и люксембургската компания Motor Development International (MDI) съвместно разработват първия в света икономически жизнеспособен прототип на пневмомобил, наречен OneCAT.[11] Пневмоавтомобилът може да се зареди със сгъстен въздух за 4 часа чрез свързване към стандартен конектор за електрически автомобил.[12] Автомобилът изразходва само енергията, необходима за сгъстяването на въздуха.[13][14]

Tata Nano

Tata Motors разработва малка кола, наречена Tata Nano, която постъпва в продажба през 2008 г. Това е най-евтиният автомобил в света, чиято цена тогава е приблизително 100 000 индийски рупии (около 2000 щ.д.)[15]. Компанията представя този супермини автомобил на изложбата Auto Expo през 2008 г. в Делхи.[16]

През 2008 г. Tata Motors представя версии с електродвигател на леката кола Tata Indica и търговската Tata Ace. Компанията обявява, че производството на Indica в Индия ще започне от 2010 г., а в Норвегия – от 2009 г.[17] Президентът на компанията Рави Кант обяснява по-ранното начало на производството в Норвегия, отколкото в Индия с това, че в Норвегия вече има необходимата за производството на електромобили инфраструктура (дъщерната компания във Великобритания Tata Motors European Technical Centre е купила 50,3% от норвежката фирма Miljø Grenland/Innovasjon[18], занимаваща се с разработки в сферата на електромобилите)[19][20][21].

През юни 2010 г. в Сананд (Гуджарат) е открит нов завод за производство на Nano с капацитет от 250 хиляди автомобила годишно. През септември същата година е закупен 80-процентов дял в италианската дизайнерска компания Trilix. През юли 2011 г. в Южна Африка е открит завод за сглобяване на големи възли за камиони Tata. През май 2015 г. акциите на компанията са регистрирани на двете големи фондови борси в Индия (Националната и Бомбайската).[9]

Собственици и ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите акционери на компанията са Tata Sons (холдингова компания на Tata Group, 46,33%) и Life Insurance Corporation of India (4,75%).[22]

  • Натараджан Чандрасекаран (Natarajan Chandrasekaran, род. 2 юни 1963 г.) – председател на съвета на директорите от 2016 г., в групата Tata е от 1987 г.
  • Гюнтер Бучек (Guenter Butschek, род. 21 октомври 1960 г.) – главен изпълнителен директор от февруари 2016 г., преди това 4 години е главен оперативен директор в Airbus, а още по-рано прави кариера в Daimler AG.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Камиони „Тата“ в Индия

Компанията произвежда леки и товарни автомобили под марките Tata, Jaguar и Land Rover. Продажбите през 2021/22 финансова година възлизат на 1,034 млн. автомобила, от които 194 хил. леки коли, 472 хил. автомобила с висока проходимост, 180 хил. пикапа, 63 хил. леки камиони и 107 хил. средни и тежки камона. Автомобили с марката Tata са 740 хиляди, а с марките Jaguar и Land Rover – 294 хиляди, но делът на дъщерното дружество в Обединеното кралство в приходите е много по-висок – 67% (1,86 трилиона от 2,77 трилиона рупии). В Индия са продадени 67% от произведените превозни средства, в Северна Америка – 8%; По отношение на приходите Индия е донесла 803 милиарда рупии, САЩ – 453 милиарда рупии, Китай – 426 милиарда рупии, Великобритания – 324 милиарда рупии, други европейски страни – 323 милиарда рупии.[2]

Производствените мощности на компанията включват 6 завода в Индия (Джамшедпур, Пантнагар, Лакнау, Сананд, Дарвад и Пуна); дъщерното дружество Jaguar Land Rover има 4 завода в Обединеното кралство, както и по един в Китай (открит през 2015 г.), Бразилия (открит през 2016 г.) и Словакия (открит през 2018 г.). Дъщерното дружество Tata Daewoo има няколко завода в Gunsan (Република Корея). Освен това има съвместни предприятия в Тайланд (с Thonburi Group), Индия (с Fiat) и Южна Африка, сглобяване по договор се извършва в Австрия и Мароко. Общият номинален капацитет на заводите е повече от 2,5 милиона автомобила годишно.[2]

Моделна гама[редактиране | редактиране на кода]

Леки автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Tata Altroz
Tata Safari

Концептуални автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Исторически модели[редактиране | редактиране на кода]

Tata Indigo SW

Прекратено е производството на:

Търговски автомобили[редактиране | редактиране на кода]

Tata StarBus в Нагпур
Руска маршрутка ZAZ A07A „I-VAN“ на шаси Tata

Военни автомобили[редактиране | редактиране на кода]

  • Tata LSV
  • Tata 407
  • Tata LPTA 713 TC (4x4)
  • Tata LPT 709 E
  • Tata SD 1015 TC (4x4)
  • Tata LPTA 1615 TC (4x4)
  • Tata LPTA 1621 TC (6x6)
  • Tata LPTA 1615 TC (4x2)

Автобуси[редактиране | редактиране на кода]

Tata 1616 Starbus

Фирмата произвежда малки, средни и големи автобуси на собствено шаси, за градски и междуградски транспорт.

Автобусите от среден клас от сериите 407 и 709 са оборудвани с двигатели на TATA. За по-големи машини се използват агрегати Cummins.

  • TATA LPO 1610 TC — нископодов градски автобус с дизелов двигател Cummins (100 л. с.) с 46 седящи места.
  • TATA LPO 1616/62 TC — междуградски автобус с дизелов двигател Cummins, 45 седящи места.

За индийския пазар автобусите TATA се предлагат с десен волан и пътнически врати от лявата страна.

Дъщерни дружества на Tata Motors[редактиране | редактиране на кода]

Telco Construction Equipment (TCE)[редактиране | редактиране на кода]

TCE е съвместна собственост на Tata Motors и Hitachi, ориентирано основно към производството на екскаватори и друго строително оборудване.

HV Transmission (HVTL) и HV Axles (HVAL)[редактиране | редактиране на кода]

HVAL и HVTL напълно (на 100 %) принадлежат на Tata Motors, ангажирани в дейността по производство на скоростни кутии и оси за тежки и средни търговски превозни средства, с производствени съоръжения и инфраструктура в Джамшедпур.

Tata Technologies Limited (TTL)[редактиране | редактиране на кода]

TTL предоставя инженерни и дизайнерски услуги за автомобилната индустрия. Tata Motors притежава 86,91% дял в TTL. TTL е със седалище в Пуна и предоставя своите услуги в САЩ и Европа чрез изцяло притежавани дъщерни дружества в Детройт ​​и Лондон съответно. Компанията има и представителство в Тайланд.

Tata Daewoo Commercial Vehicles (TDCV)[редактиране | редактиране на кода]

TDCV, разположен в Южна Корея е изцяло собственост на Tata Motors (закупен през март 2004 г.) TDCV се занимава с производство и продажба на тежкотоварни автомобили.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Contact Us - Tata Motors Limited // www.tatamotors.com. 14 October 2015. Архивиран от оригинала на 4 May 2019. Посетен на 30 July 2018.
  2. ↑ а б в Annual Report 2021/22 on SEC Filing Form 20-F // Tata Motors Limited. Архивиран от оригинала на 2022-11-13. Посетен на 2022-11-13. (на английски)
  3. ↑ а б в Tata Motors Ltd. Financial Statements
  4. ↑ а б Tata Motors Consolidated Balance Sheet, Tata Motors Financial Statement & Accounts
  5. ↑ Financials of Tata Motors Limited // CNN. Архивиран от оригинала на 16 October 2013.
  6. ↑ Barman, Arijit. TPG - Tata Motors: TPG drives into Tata Motors EV business with $1 billion investment // 12 October 2021. Посетен на 13 October 2021.
  7. ↑ Fortune Global 500 list // Архивиран от оригинала на 7 August 2019. Посетен на 18 October 2019.
  8. ↑ а б в TIMELINE: India's Tata Motors: from trains to trucks to Nano // Reuters, 2009-03-23. Архивиран от оригинала на 2022-11-14. Посетен на 2022-11-14. (на английски)
  9. ↑ а б в г д Tata Motors Company History Information // Business Standard. Посетен на 2022-11-14. (на английски)
  10. ↑ How Tata Motors Became India's Third-largest Carmaker // Forbes India. Архивиран от оригинала на 2022-11-14. Посетен на 2022-11-14. (на английски)
  11. ↑ French Compressed Air Car Set for Take-Off in India // planetark.org. Архивиран от оригинала на 2012-03-23. Посетен на 2008-01-21.
  12. ↑ Harrabin, Roger. Five-seat concept car runs on air (web) // An engineer has promised that within a year he will start selling a car that runs on compressed air, producing no emissions at all in town. BBC News, 2008-02-13. Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 2008-02-16.
  13. ↑ Future Energy Challenges and Energy Alternatives // Архивиран от оригинала на 2008-12-05. Посетен на 2008-11-16.
  14. ↑ Без электричества: пневматические автомобили // Архивиран от оригинала на 2011-03-17. Посетен на 2008-11-16.
  15. ↑ The Next People's Car // forbes.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 2008-01-21.
  16. ↑ Time to say hi to Tata's dream car // The Times of India. Архивиран от оригинала на 2012-03-03.
  17. ↑ TATA MOTORS UNVEILS ELECTRIC VERSIONS OF INDICA AND ACE // Архивиран от оригинала на 2011-05-21. Посетен на 2008-11-21.
  18. ↑ Miljøbil Grenland AS — Forside // Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 2019-07-13.
  19. ↑ TMETC acquires 50.3 per cent stake in Norway’s Miljo Grenland/Innovasjon; to launch first electric vehicle, Indica EV, in 2009 // Архивиран от оригинала на 2013-07-30. Посетен на 2019-07-13.
  20. ↑ Tata Motors European Technical Centre // Архивиран от оригинала на 2009-01-24. Посетен на 2008-11-21.
  21. ↑ Tata to launch EV next year // Архивиран от оригинала на 2009-03-29. Посетен на 2008-11-21.
  22. ↑ Tata Motors Ltd. // Nikkei Asia. Архивиран от оригинала на 2022-11-14. Посетен на 2022-11-14. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Tata Motors.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Tata_Motors&oldid=12191038“.