The Weeknd

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейбъл Тесфайе
The Weeknd
The Weeknd
The Weeknd
Информация
Псевдоним The Weeknd
Роден
Ейбъл Тесфайе
16 февруари 1990 г. (29 г.)
Националност Флаг на Канада Канада
Стил Alternative R&B
Активни години 2010 – до сега
Музикален издател XO, Republic
Свързани изпълнители Drake, Future, Travis Scott
Уебсайт www.theweeknd.com
Страница в IMDb
Ейбъл Тесфайе в Общомедия

Ейбъл Тесфайе (на английски: Abel Tesfaye), познат като The Weeknd, е канадски певец, автор и продуцент на песни.[1]

В края на 2010 г. Тесфайе анонимно качва няколко свои песни под псевдонима „The Weeknd“ в Youtube. През 2011 г. той пуска трилогията House of Balloons, Thursday и Echoes of Silence.[2] Още тогава е номиниран за канадските музикални награди Polaris. Същата година разпространява и компилацията „Trilogy“, която съдържа усъвършенстваните варианти на трите микстейпа, както и три допълнителни песни. Зад проекта застава лейбълът на The Weeknd – XO и Republic Records.

През 2013 г. The Weeknd издава албума „Kissland“, който включва песните „Kiss Land“ и „Live For“. Вторият му албум се нарича „Beauty behind the Madness“, като три песни от него – „Earned It“, „The Hills“ и „Can't Feel My Face“ заемат първите три места в класацията на Billboard Hot R&B Songs. Това го превръща в първия изпълнител в историята на класацията, който оглавява челните три позиции.[3] The Weeknd е спечелил три награди Грами и е номиниран за Оскар.[4] През септември 2016 г., обявява и издаването на третия си албум, който се казва „Starboy“, като част от албума са песните „Starboy“ и „False Alarm“.[5] През март 2018 г. излиза първото му EP, наречено „My Dear Melancholy,“ като дебютира под номер 1 в класацията на Billboard. А сингълът „Call Out My Name“ дебютира под номер 2 в същата класация за песни.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Ейбъл Тесфайе [1] е роден на 16 февруари 1990 в Торонто, Канада.[6] Майка му и баща му са Макконън и Самра Тесфайе, които са етиопски имигранти пристигнали в Канада през 1980 г. [7][8][9] Той е единствено дете.[10]

В ранните си години майка му е работила на няколко места, за да храни семейството и е посещавала вечерно училище.[10] Баща му изоставя семейството, след което баба му го отглежда и се грижи за него. Именно от баба си той е научил перфектен амхарски – майчиният му език.

Расте вдъхновен от соул музиката, хип-хопа, фънка, инди рока и куайът сторм-a. На 11 години започва да пуши, а по-късно преминава и на твърди наркотици.[11]

Ейбъл приема псевдонима The Weeknd след като напуска училище на 17 години и бяга от къщи заедно със свой приятел. Умишлено в псевдонима му е изпуснато третото „е“ – причината е, че иска да избегне объркване с канадската банда The Weekend.[7] В Торонто Ейбъл среща продуцента Джеръми Роуз, който създава идеята за проект в жанра на dark RnB музиката.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

2010 – 2011: Начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Продуцентът Роуз пуска един от инструменталите си на Тесфайе. Ейбъл прави фрийстайл – импровизация на прима виста, с която печели битката и се захваща с проекта на Роуз. Продуцирани са три песни: „What You Need“, „Loft Music“и „The Morning“ и няколко парчета, на които Ейбъл рапира и които буквално са „бракувани“.

През декември 2010 година Тесфайе публикува песните си и се превръща в зараза, която се разпространява със скоростта на светлина в музикални блогове, социални мрежи и музикални платформи. Песните му привличат вниманието на рапъра Дрейк, Future, Jhene Aiko, Джей Зи, Juicy J и други ветерани в черната музика. Ейбъл попада на страниците на The New York Times и Pitchfork Media, а феновете му са обсебени.

2012 – 2014 Trilogy и Kiss Land[редактиране | редактиране на кода]

The Weeknd на Coachella 2012

От 2012 до 2014 година известността на Ейбъл Тесфайе буквално тресе музикалния бранш. Следват поредица съвместни колаборации, турнета и участие на елитния фестивал Coachella през април 2012 година.[12] Двете му появи на сцената получават високата оценка на музикалните критици в списанието Ролинг Стоун.[13] Започват участия в Испания, Португалия[14] и Англия,[15] както и концерти в Брюксел и Париж. На дебюта си на лондонската сцена The Weeknd взривява публиката с кавъра си на „Dirty Diana“ на Майкъл Джексън. През юни музикалните медии отбелязват, че албумът на Ейбъл е свален над 8 милиона пъти месеци преди да бъде представен официално.

Красивият Ейбъл спира дъха на арт-бранша заради емоционалната наситеност в текстовете и музиката му. Той се появява в саундтрака на „Игри на глада“ с „Devil May Cry “ и „Elastic heart“, където е в дует със Сиа. През февруари 2014 година The Weeknd прави ремикс на култовия сингъл на Бионсе „Drunk in Love“. Кавърът надминава дори оригинала според критиците. Той представя мъжката интерпретация на хита.

Кулминацията в досегашната кариера на Ейбъл е „Earned It“ от саундтрака на „50 нюанса сиво“, която се появи на трето място в Billboard Hot 100.

2015: „Beauty behind the Madness“[редактиране | редактиране на кода]

The Weeknd at Bumbershoot in 2015.

На 27 май The Weeknd пуска официалното видео към песента си „The Hills“.[16] Песента влиза дебютно на 20-то място в Billboard Top 100, като е обявена за „Hot Spot“ на седмицата. [17] По-късно се спуска до номер 12 в класацията. В допълнение с „The Hills“ The Weeknd пуска следващите три сингъла.[18] На 8 юни „Can`t Feel My Face“ се изстрелва директно на 24-то място в Billboard Hot 100 и само за седмица достига челната тройка.

25 юли е съдбовен ден за The Weeknd. Той заема първите три позиции в класацията на Billboard`s Hot R&B Song – с „Can`t Feel My Face“ на първа, „The Hills” – на втора и на трета позиция – „Earned It“. Това го превръща в първия изпълнител в историята на класацията, който оглавява челните три позиции.[3][19]

2016: „Starboy“[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2016 г. The Weeknd участва в песента „FML“ на Кание Уест и се появява в песента на Бионсе „6 Inch“ от албума ѝ Lemonade. През август съобщава, че работи заедно с Дафт Пънк.

На 21 септември 2016 г. The Weeknd обявява името на третия си студиен албум Starboy [5].

На 1 октомври 2016 г. The Weeknd е музикален гост на Saturday Night Live, където изпълнява „Starboy“ и „False Alarm“, две от песните от новия си албум.

На 17 ноември The Weeknd обявява два нови сингъла от Starboy озаглавени „Party Monster“ и „I Feel It Coming“ с Дафт Пънк.

На 23 ноември 2016 г. е качено видео от профила на The Weeknd в YouTube, озаглавено „M A N I А“. Видеото е дълго 12 минути и показва няколко нови музикални клипа, които ще се появят в албума Starboy. В рамките на 24 часа от пускането на албума той е номер едно в над 80 страни.[20]

Албума е с общо 18 песни като в него участват Дафт Пънк, Лана Дел Рей, Future и Кендрик Ламар.

1 ExplicitStarboy (с участието на Daft Punk)
2 ExplicitParty Monster
3 False Alarm
4 ExplicitReminder
5 ExplicitRockin’
6 ExplicitSecrets
7 True Colors
8 Stargirl Interlude (с участието на Lana Del Rey)
9 Sidewalks (с участието на Kendrick Lamar)
10 Six Feet Under
11 Love To Lay
12 A Lonely Night
13 Attention
14 Ordinary Life
15 Nothing Without You
16 All I Know (с участието на Future)
17 Die For You
18 I Feel It Coming (с участието на Daft Punk)

Стил, имидж и артистичност[редактиране | редактиране на кода]

Специфична прическа на The Weeknd e отчасти вдъхновена от Jean-Michel Basquiat и е неговата най-ярка и запомняща се черта.[10] Ейбъл започва да пуска косата си около 2011 година, защото иска да бъде запомнен като различен и защото стандартното е твърде обикновено и скучно за него.[10] Въпреки това през септември 2016 година The Weeknd реже косата си с обяснението, че това е внимателно обмислено решение, тъй като се е налагало да смени и имиджа си, за да пасва на новия му албум Starboy.

В социалните мрежи като Twitter например, в края на името му The Weeknd е добавен и „XO“.[21] Това обозначение се приема като „целувка и прегръдка“,[21] но Зара Голдън от VH1 казва, че това е препратка към употребата му на екстази и оксикодон.[11][22][23]

Песните на the Weeknd са изградени върху „мъглата, неяснотата и обърканите емоции“. Той залага на бавното темпо, тътнещия бас и безнадеждното ехо. Ейбъл пее фалцет – най-високият регистър на мъжкия глас, който е съпроводен от особен маниер на пеене. Това превръща интонацията му в особено подходяща за класически изпълнения. Фалцетът е използван и от Майкъл Джексън. Критиците определят пеенето му като „нетърпеливо и молещо“. J. D Considine го определя като „разтреперващо качество“, подобно на Краля на Попа, но самият the Weeknd твърди, че се опитва да избяга от влиянието на Джексън като залага на ориенталските, арабски орнаменти. Музиката му включва неконвеницонални за ар енд би образци, като елементи от алтернативния рок и пънка. Марк Хоугън от Spin казва, че Ейбъл Тесфайе черпи от преминалите теста на времето рок критици и ги обединява с иновационния си начин на пеене.

Емоционалните и опростени текстове имат за цел да изразят емоциите на модерните за времето „афтърпарти“ настроения, когато вследствие на наситените преживявания е възможно изпадането в депресивни, меланхолични състояния. Хърмаяни Хоби от Гардиън характеризира пресните на The Weeknd като „наркотизиращи slow jams, чието послание е: „купоните са екзистенциален опит, сексът е изпълнен с отчуждение, а всичко останало е нереално и обезпокоително“.

Колегата на Хоби от Гардиън, Пол Макинес, свързва The Weeknd с новопоявилата се вълна от чувствено и плавно ар енд би звучене. Той пише, че Ейбъл е бъдещето на ар енд би музиката, защото е черен изпълнител, който прави количествено канонично ар енд би“ и смята, че музиката на Ейбъл е „музиката след края на партито, когато идва махмурлукът“. Разбира се не бива да подценяваме и критиката, отправена от Ануа Мистри от Торонто Стандарт. Тя е категорична, че в клиповете на Ейбъл се наблюдават предимно „надрусани зомбирани жени, чиято най-желана част са краката, и при които мъжете отиват само след парти – когато се чувстват изоставени и уязвими“. The Weeknd храни критиците и с вулгарните си и доста обикновени текстове, които обаче са изпълнени по толкова елегантен и секси начин, че повечето музиканти откриват в тях посвещение за Ар Кели и Принс.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

The Weeknd започва да се среща с Бела Хадид в началото на 2015 г., като двамата са видени заедно за първи път през април на фестивала Coachella.[24][25] Хадид участва във видеото към песента „In the Night“. Двамата се появяват като двойка на червения килим за Грами през февруари 2016 г.[26] На 11 ноември 2016 г., е съобщено, че двойката се е разделила като двамата казват, че все още са влюбени, но графиците им са твърде различни и това се отразява на връзката им. Има слухове, че реалната причина за раздялата е изневяра от страна на Тефайе, но това не се потвърждава.

The Weeknd е фен на хитовия сериал на HBO Игра на тронове.

Тесфайе е близък приятел с канадския рапър Belly и американската певица и автор на песни Лана Дел Рей.[27]

От началото на 2017 г. става ясно, че Ейбъл излиза с младата певица и актриса Селена Гомес.

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г., получава наградата Бикила на Award Professional Excellence, след което решава да дари $50 000 за класа по „Класическия език на Етиопия“ към университета в Торонто.[28] През 2015 г. съвместно с фондацията на Раян Сикрест посещава детската болница в Атланта.[29] През 2016 г. дарява $250 000 за Black Lives Matter – международно активистко движение насочено срещу насилието и расизма към чернокожите.[30]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

The Weeknd е спечелил две награди Грами, осем Billboard Music Awards, девет Juno Awards и има една номинация за Оскар.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Турнета и Концерти[редактиране | редактиране на кода]

Headlining
Supporting

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Page 6 of Sex, Drugs and R&B: Inside The Weeknd's Dark Twisted Fantasy – Rolling Stone. // Rolling Stone. Посетен на 1 ноември 2015.
  2. House of Balloons – The Weeknd. // Metacritic. Посетен на 16 март 2012.
  3. а б "Alone on the podium: The Weeknd becomes first artist to take over Billboard R&B chart". CBC Music, 17 юли 2015.
  4. The Weeknd. // The Recording Academy. Посетен на 3 март 2016.
  5. а б Pearce, Sheldon. The Weeknd Announces New Album Starboy. // 21 септември 2016.
  6. Kellman, Andy. The Weeknd Biography. // AllMusic.com. Архив на оригинала от 13 октомври 2015. Посетен на 13 октомври 2015.
  7. а б Caramanica, Jon. Can The Weeknd Turn Himself Into the Biggest Pop Star in the World?. // The New York Times Magazine. 27 юли 2015.
  8. Sex, Drugs and R&B: Inside The Weeknd's Dark Twisted Fantasy. // 21 октомври 2015.
  9. Mistry, Anupa. Daily Disc: The Weeknd's 'Echoes Of Silence'. // Torontostandard.com. Посетен на 30 декември 2012.
  10. а б в г Eeels, Josh. Sex, Drugs and R&B: Inside The Weeknd's Dark Twisted Fantasy. // Rolling Stone. (Wenner Media LLC), 21 октомври 2015. Посетен на 11 ноември 2015.
  11. а б 10 Things You Should Know About the Weeknd. // Condé Nast. Посетен на 13 ноември 2016.
  12. Snapes, Laura. Abel Tesfaye makes his U.S. debut. // Pitchfork Media, 16 април 2012. Посетен на 16 март 2012.
  13. Krishnamurthy, Sowmya. The Weeknd Mesmerizes at Bowery Ballroom. // Rolling Stone. New York, 29 април 2012.
  14. Tovar, Luis. The Weeknd announces first ever tour. // prettymuchamazing.com. Посетен на 16 март 2012.
  15. Wireless line up 2012. // wirelessfestival.co.uk. Архив на оригинала от 16 март 2012. Посетен на 16 март 2012.
  16. The Weeknd Returns With 'The Hills,' Which Probably Isn’t About Lauren Conrad. // Посетен на 27 май 2015.
  17. The Weeknd. // Billboard. Посетен на 1 ноември 2015.
  18. The Weeknd, Lil Mama & Maroon 5: Real-Time Twitter Chart Rewind Ep. 52. // billboard.com. Посетен на 18 юни 2015.
  19. The Weeknd Doubles Up in Hot 100's Top Three. // Billboard. Посетен на 8 август 2015.
  20. TheWeekndVEVO (23 ноември 2016), „The Weeknd – M A N I A“, https://m.youtube.com/watch?v=kBsycvSU6r8, посетен 23 ноември 2016 
  21. а б Hoby, Hermione. The Weeknd: Sounds and sensibility. // London, The Guardian, 8 ноември 2012. Посетен на 6 януари 2013.
  22. Golden, Zara. Who Is The Weeknd? 5 Things You Should Know. // VH1, 16 ноември 2012. Посетен на 16 август 2013.
  23. The Weeknd is ready for take-off. // St. John's University. Посетен на 13 ноември 2016.
  24. Soraya Nadia McDonald. Kylie Jenner and Bella Hadid are 18. Their boyfriends are 25. Why do their relationships elicit such different reactions?. // Washington Post. 11 септември 2015. Посетен на 17 октомври 2015.
  25. Lindig, Sarah. Bella Hadid Spends Her Birthday Weekend With The Weeknd. // ELLE. Посетен на 17 октомври 2015.
  26. Sisavat, Monica. The Weeknd and Bella Hadid Made Their Red Carpet Debut at the Grammys. // (на английски)
  27. The Dark Knight Returns: A Conversation With the Weeknd. //
  28. Carissimo, Justin. The Weeknd donates $ 50, 000 to language class at the University of Toronto. // 7 август 2016.
  29. The Weeknd Does Charity Work Amidst Cheating Rumors + Do-Gooder 2 Chainz Donates Minivan To Family With Brain Damaged Son. // Посетен на 31 октомври 2016.
  30. The Weeknd Donates $250,000 to the Black Lives Matter Movement. // New York Media LLC.
  31. Cooper, Duncan. The Weeknd Announces First US Tour. // The FADER.
  32. The Weeknd announces fall tour. // Consequence of Sound.
  33. The Weeknd Announces Big Fall Tour, Kiss Land Out Late Summer. // Pitchfork.
  34. The Weeknd Announces „King of The Fall“ Tour. // Посетен на 26 юни 2014.
  35. The Weeknd Announces The Madness Fall Tour With Travi$ Scott, Halsey & Banks. // Prometheus Global Media, 21 август 2015. Посетен на 21 август 2015.
  36. Kreps, Daniel. The Weeknd Sets 'Phase One' of Massive Starboy: Legend of the Fall Tour. // Rolling Stone. 31 октомври 2016. Посетен на 31 октомври 2016.
  37. The Weeknd to Open for Florence and the Machine. // Pitchfork. 7 май 2012. Посетен на 27 ноември 2015.
  38. The Weeknd To Open For Justin Timberlake On '20/20 Experience' Tour. //
  39. Drake Announces „Would You Like a Tour?“ European Dates w/ The Weeknd. // hotnewhiphop, 29 октомври 2013. Посетен на 27 ноември 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]