Направо към съдържанието

Урумово лале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Tulipa urumoffii)
Урумово лале
Урумово лале на планината Чепън
Урумово лале на планината Чепън
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
род:Лале (Tulipa)
вид:Урумово лале (T. urumoffii)
Научно наименование
Hayek, 1911
Синоними
  • Tulipa hungarica Borbás, 1882
Урумово лале в Общомедия
[ редактиране ]

Урумово лале (Tulipa urumoffii) е растителен вид от род Лалета, наречен на името на българския ботаник Иван Урумов. Урумовото лале е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Заплахи за вида представляват безразборното късане на цветовете, изкореняването на луковиците и унищожаването на местностите, в които той вирее.

Урумовото лале е многогодишно тревисто растение, което цъфти през периода април – май. На височина стъблото му достига до 30 cm. Канеленокафяви, влакнести люспи обвиват луковиците, с които растението се размножава.

Листата, разположени в долната част на стъблото, са продълговати и заострени, с ширина до 3 cm и дължина до 13 cm. Листата в горната част на стъблото достигат на дължина 3 – 8 cm и на широчина 3 – 6 cm.

Околоцветните листчета са почти еднакви по форма, продълговати до обратно яйцевидни, като дължината им варира от 2 до 4 cm, а ширината от 0,5 до 1,8 cm. На цвят са жълти, рядко червени или пъстри, като липсва характерното за лалетата петно в основата. Тичинковите дръжки са жълти, дълги 6 – 17 mm. Прашниците са жълти на цвят и достигат до 4 – 6 mm в дължина. Близалцето е широко. Кутийката е яйцевидна с размери 3 на 2 cm.[2]

Жълт и червен цвят на урумово лале в резервата Острица

Урумовото лале вирее единствено в България, на надморска височина от 0 до 1000 метра в сухи, главно варовити територии, върху хумусно-карбонатни и по-рядко канелени и ерозирани почви.[3]

Среща се в следните флористични райони:

Урумовото лале е описано като нов за науката вид през 1911 година от австрийския ботаник Август фон Хайек. При класифицирането Хайек използва растения, които българският ботаник и член-съосновател на Българското ботаническо дружество, Иван Урумов, събира през 1900 година от околностите на с. Сотиря.[6]

  1. Червена книга на Република България. Урумово лале. Посетен на 11 март 2020
  2. Китанов, Б. 1964. Флора на Н Р България, том II, София
  3. Велчев, В. 1992 в: Атлас на ендемичните растения в България, София
  4. Информация за защитени територии, сайт на РИОСВ – Шумен
  5. Природен парк „Сините камъни“, сайт bg-parks, посетен на 13 януари 2010
  6. Информация за урумово лале, bgflora.net