Xfce

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Xfce
Xfce-4.4.png
Xfce 4.4
Информация
Автор Xfce project
Разработчик Xfce Development Team
Последна версия 4.12
28 Февруари 2015, преди 1 година и 3 месеца
Програмен език C/GTK
Операционна система Unix-подобни
Език на интерфейса Многоезичен
Статус Активен
Вид софтуер Графична среда
Лиценз GNU General Public License
Уебсайт xfce.org
Xfce в Общомедия

Xfce е графична среда за UNIX и UNIX-подобни платформи.

Логото на Xfce е мишка. Девизът на нейните разработчици е "Еволюция без революция".

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Проектът е стартиран през 1996г. от Olivier Fourdan , като алтернатива на CDE (общоприложима среда за работен плот). Името XFCE (XForms Common Environment) , произхожда от абревиатурата на инструмента, използван за нейната първоначалната разработка XForms, базиран на Xlib.

През 1999г., средата е преработена на платформата GTK+ с което се премахват наложените лицензионни ограничения на предишната платформа. От версия 3 , средата е лицензирана под свободния GPL лиценз.

В резултат на тази промяна, старата абревиатура е изгубила значението си. Останала е, само, като наименование.

Характеристики на средата[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за Xfce е, че е с по- нисък разход на ресурси от другите две най-популярни графични среди - GNOME и KDE , но не им отстъпва по функционалност и красота.

При разработката се акцентира върху сигурността и в това отношение към момента Xfce е лидер сред средите за работен плот, предназначени за UNIX-подобни платформи.

Версиите излизат през продължителни периоди от време, когато разработчиците преценят, че са готови.

Xfce се отличава с простото си устройство.

Основната графична среда се състои само от около 15 пакета. Тези пакети, заедно с още толкова на брой зависимости са абсолютният минимум за да е налице работещ десктоп.

Всички допълнителни функции, като настройката на звука, клавиатурните подредби, работата с архиви, уведомяване за поща и др. са изнесени в разширения (добавки), които се инсталират допълнително според нуждите на потребителя. Пълният комплект е обединен в един мета - пакет, който се нарича xfce4-goodies.

Това устройство, прави графичната среда изключително стабилна - най- стабилната за Unix подобни операционни системи в момента.

Друга характерна особеност на Xfce е нейната пластичност. Средата е като кубчето на Рубик - потребителят може с лекота да размества нейните елементи, за да променя изгледа според предпочитанията си. За секунди, външният вид може да бъде променен от по- удобния за настолна работа тип Windows изглед в MAC подобен изглед , който дава по- голямо удобство за работа в движение.

Интегрираният файлов мениджър в Xfce е Thunar изглед

Мениджърът е прост и удобен. Допълнително, възможностите му могат да се разширят, чрез инсталиране на различни добавки за Xfce - интеграция с програми за работа с архиви, запис на дискове, търсене на файлове и др.

Средата има собствен композитен мениджър изглед , предлагащ сравнително малко функции (прозрачност, сенки), но за сметка на това, създадените от него ефекти, почти не се отразяват върху разхода на ресурси.

Стандартното меню е доста опростено. Налично е разширено меню за Xfce - Whisker (xfce4-whiskermenu-plugin) изглед , което е достъпно в хранилищата на всички дистрибуции.

От версия 4.10, основната графична среда е преведена на 100% на български език. Останал е за превод част от сайта, които всеки заинтересован, може да преведе и сам от тук връзка

Xfce е налична в основните хранилища на всички Linux дистрибуции. Използва се като графична среда по- подразбиране в множество дистрибуции като Xubuntu, Sparky Linux, Fedora Xfce Spin, Manjaro, Linux Mint XFCE, Sabayon Xfce и още десетки други. В много дистрибуции, предлагащи големи инсталационни носители, като Debian, Open SUSE и др. е включена в инсталационният диск (DVD) и при инсталацията, може да се избира като основна работа среда за системата.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Приложенията, които се съдържат в Xfce са под лиценза GNU GPL или GNU LGPL и използват библиотеката GTK+.

Базови (core) приложения :

  • Xfwm4 - Мениджър на прозорци. Считан за един от най-стабилните съществуващи;
  • Xfce4-panel - Панел със стартери на програми, бутони на прозорци, меню на програмите, превключвател на работните места и други;
  • Xfdesktop - Мениджър на работния плот. Чрез него се задава фонов цвят или изображение с допълнително меню на програмите, както и икони за минимизираните програми, стартери, устройства и папки;
  • Xfce4-session - Мениджър на сесиите. Възстановява сесията при стартиране и управлява изключването на компютъра от Xfce.
  • Thunar - Съвременен файлов мениджър за  Unix/Linux, стремящ се да бъде бърз и лесен за ползване;
  • Xfce4-settings - Мениджър на настройките. Позволява контрол над различни аспекти на работният плот, като външен вид, екран, клавиатура и настройка на мишката;
  • Xfce4-appfinder - Търсене на програми. Показва инсталираните на системата програми по категории, така, че да можете бързо да ги откриете и стартирате;
  • Xfconf - Диспечер на настройките. Основана на D-Bus система за съхраняване на конфигурацията.

Други приложения :

  • Midori - Web браузър, базиран на енджина с отворен код WebKit
  • Squeeze - Програма за работа с архиви, базирана на Xarchiver
  • Mousepad - Текстов редактор, базиран на Leafpad
  • Xfce4 Terminal - Терминален емулатор
  • Ristretto - Програма за разглеждане на картинки
  • XFmedia - Мултимедийна програма, базирана на енджина на xine
  • XFclock - Часовник
  • Orage - Календар и Часовник с разширени възможности за настройка
  • XFburn - Програма за записване на CD и DVD дискове
  • Parole - Мултимедиeн плеър, ползваш GStreamer
  • DateTime-plugin - Часовник за панела с разширени възможности за настройка
  • Xfce4-whiskermenu-plugin - Меню с разширени възможности за настройка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия с изгледи

Официален сайт[редактиране | редактиране на кода]

[1] [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[3] [4] [5] [6]