KDE

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
K Desktop Environment
KDE logo.svg
KDE 4.png
Графичната среда KDE
Информация
Последна версия 4.12.2
4 февруари, 2014
Операционна система Unix-подобни (ГНУ/Линукс, BSD, Solaris, Mac OS X[1]), Microsoft Windows[2]
Език на интерфейса Многоезична (повече от 80 езика)
Вид софтуер Графична среда
Лиценз GNU General Public License и други[3]
Уебсайт www.kde.org

KDE (K Desktop Environment) е графична среда с отворен код, използвана главно за UNIX системи, ГНУ/Линукс и др.

Мощна, лесна за употреба, абсолютно безплатна, отворена и свободна за разпространение, създадена да даде на *NIX потребителите една стабилна, удобна и приятна за работа графична среда, съперничеща с тази на MacOS и Microsoft Windows. Почти всички аспекти на външния вид и поведението на средата могат да бъдат настроени.

Липсата на адекватна потребителска графична среда сред ЮНИКС системите е главната причина те да не станат толкова популярни, тази слабост на операционните системи мотивира Матиас Етрих и на 14 октомври 1996 официално се анонсира раждането на KDE.

Основни приложения[редактиране | edit source]

Структура[редактиране | edit source]

Текущата дистрибуция се състои от няколко групи пакети:

aRts 
Аналогов синтезатор в реално време и звуков демон
KDE-Libs 
Различни библиотеки необходими за работата на KDE
KDE-Base 
Основните компоненти (Мениджъра на прозорци, работно поле, панел, навигатор)
KDE-Network 
Множество мрежови програми
KDE-Pim 
Лични програми, Адресник, Органайзер, Е-мейл клиент
KDE-Graphics 
Програми за работа с графични изображения
KDE-Multimedia 
Мултимедиа, всичко нужно за да се забавляваме
KDE-Utilities 
Полезни програмки (калкулатор, текстови редактори, бележник)
KDE-Edu 
Програми предназначени за учебни цели
KDE-Games 
Колекция от забавни игри (Убий Бил, Мини)
KDE-Toys 
Играчки, разни приложения които радват окото
KDE-Addons 
Допълнение към пакета приложни програми
KDE-Artwork 
Икони, стилове, тапети или всички красоти в KDE
KDE-Admin 
Инструменти за Системно Администриране
KDE-SDK 
Скриптове и инструменти за улеснена разработка на KDE приложения
KOffice 
Вграден Офис пакет програми
KDevelop 
Работна среда за програмни разработки интегрирана със C/C++
Quanta 
Инструмент за разработка на Web приложения

Факти и статистика[редактиране | edit source]

Кодът на KDE съдържа около 4 милиона реда, за сравнение ядрото на Линукс съдържа по-малко от 3,7. Повече от 800 разработчици подпомагат развитието на KDE. Екипът от преводачи се състои от около 300 души. KDE е преведена на приблизително 45 езика, между които и български. KDE се базира на библиотеката QT.

Основни версии[редактиране | edit source]

KDE 4.6
дата версия
14 октомври 1996 Проекта е анонсиран от Матиас Етрих [4]
12 юли 1998 KDE 1.0 [5]
6 февруари 1999 KDE 1.1
23 октомври 2000 KDE 2.0
26 февруари 2001 KDE 2.1
15 август 2001 KDE 2.2
3 април 2002 KDE 3.0
28 януари 2003 KDE 3.1
3 февруари 2004 KDE 3.2
19 август 2004 KDE 3.3
16 март 2005 KDE 3.4
29 ноември 2005 KDE 3.5
11 януари 2008 KDE 4.0 [6]
29 юли 2008 KDE 4.1 [7]
27 януари 2009 KDE 4.2 [8]
4 август 2009 KDE 4.3 [9]
9 февруари 2010 KDE 4.4 [10]
10 август 2010 KDE 4.5 [11]
26 януари 2011 KDE 4.6 [12]
27 юли 2011 KDE 4.7 [13]
25 януари 2012 KDE 4.8 [14]
1 август 2012 KDE 4.9 [15]
6 февруари 2013 KDE 4.10 [16]
14 август 2013 KDE 4.11 [17]
18 декември 2013 KDE 4.12 [18]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. http://windows.kde.org/
  3. лицензна политика на KDE
  4. оригиналното съобщение на Матиас Етрих
  5. KDE прессъобщение за версия 1.0
  6. KDE прессъобщение за версия 4.0
  7. KDE прессъобщение за версия 4.1
  8. KDE прессъобщение за версия 4.2
  9. KDE прессъобщение за версия 4.3
  10. KDE прессъобщение за версия 4.4
  11. KDE прессъобщение за версия 4.5
  12. KDE прессъобщение за версия 4.6
  13. KDE прессъобщение за версия 4.7
  14. KDE прессъобщение за версия 4.8
  15. KDE прессъобщение за версия 4.9
  16. KDE прессъобщение за версия 4.10
  17. KDE прессъобщение за версия 4.11
  18. KDE прессъобщение за версия 4.12

Полезни адреси[редактиране | edit source]