Акбунар
Тази статия е за селото в Турция. За селото в Северна Добруджа вижте Акбунар (окръг Тулча). За квартала на Даутбал вижте Акбунар (Даутбал).
| Акбунар Sarayakpınar | |
| — село — | |
  Акбунар  Акбунар | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Население | 336 души (2000) |
| Пощенски код | 22000 |
Акбунар (на турски: Sarayakpınar) е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира северозападно от Одрин близо до границата с България.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Акбунар е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Акбунар (Ak-Bounar) има 115 домакинства и 513 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 102 български екзархийски семейства или 562 души и 40 български семейства или 210 души унияти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Акъ бунар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Акбунар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 100 семейства (491 души) се заселват в Къзълагачка (Елховска) околия.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Акбунар
Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, надничар, щаб на 4 Битолска дружина, орден „За храброст“ IV степен[5]- Тодор Жилязков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[6]
- Починали в Акбунар
- Цветан Димитров Гайдаров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 17 октомври 1912 година[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 15.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 311.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 10