Алекс де Минор
Алекс де Минор | |
Alex de Minaur | |
Алекс де Минор през 2024 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Австралия |
Роден | 17 февруари 1999 г. (на 25 г.)
|
Височина / Тегло | 183 cm |
Кариера | |
Професионална | 2015 |
Пари от наградни фондове | $ 13 052 042 [1] |
Сингъл | |
Победи-загуби | 249–155 |
Титли от ATP | 8 |
Най-висока позиция | 9 (19 февруарри 2024) |
Настояща позиция | 9 (10 юни 2024) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 4-ти кръг 2022, 2023, 2024 |
Ролан Гарос | 1/4 финал 2024 |
Уимбълдън | 4-ти кръг 2022 |
ОП на САЩ | 1/4 финал 2020 |
Двойки | |
Победи-загуби | 34–57 |
Титли от ATP | 1 |
Най-висока позиция | 58 (12 октомври 2020) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 1-ви кръг 2017, 2021 |
Ролан Гарос | 2-ри кръг 2020, 2021 |
Уимбълдън | 2-ри кръг 2021 |
ОП на САЩ | 2-ри кръг 2019 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Австралия 11–6 (64.7%) |
Информацията е актуална към 9 декември 2023 | |
Алекс де Минор в Общомедия |
Алекс де Минор (на английски: Alex de Minaur) е австралийски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алекс де Минор е роден на 17 фервуари 1999 г. в Сидни, Австралия.[1] Баща му Анибал е уругваец, а майка му Естер е испанка.[2][3][4] Баща му е собственик на италиански ресторант на Джордж Стрийт в Сидни и се запознава с Естер, когато тя започва да работи там като сервитьорка.[5] Де Минор има двама братя и три сестри - Доминик, Даниел, Натали, Кристина и Сара.[5][6]
Алекс де Минор има двойно австралийско и испанско гражданство.[7] Той прекарва първите пет години от живота си в южното предградие на Сидни Карс Парк,[8] преди да се премести в Аликанте, Испания.[9] Той завършва по-голямата част от ранното си образование в Испания, преди да се върне в Австралия на 13-годишна възраст. От 2015 г. живее в Испания.[2][5] Де Минор заявява, че винаги е чувствал силна връзка с Австралия, въпреки че е живял по-голямата част от живота си в Испания. През 2017 г. той казва пред Сидни Морнинг Хералд: „Преди представлявах Испания, но винаги съм се чувствал австралиец. Веднага след като се върнахме отново тук, това е първото нещо, което исках да направя – да играя за Австралия.“[10]
Алекс Де Минаур говори свободно английски и испански език и малко френски.[11]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Младежка кариера
[редактиране | редактиране на кода]Алекс де Минор започва да играе тенис на три години в частната тенис академия в Сидни на тенис кортовете Парксайд в залива Когара. Той е трениран от Кери Док и след това от Синди Док, бивш австралийски тенисист.[12][13] От девет годишен той живее в Аликанте и е трениран от Адолфо Гутиерес.[2] Де Минор достигна най-високо в кариерата си класиране номер 2 на веригата за юноши и печели титлата на двойки за момчета на Открито първенство по тенис на Австралия 2016 в екип с Блейк Елис.[14] Въпреки че Лейтън Хюит никога не му е бил официално треньор, той продължава да му е наставник.[15]
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]Алекс де Минор играе тенис под флага на Австралия.[7] Той прави професионалния си дебют през юли 2015 г. на Испания F22, достигайки четвъртфиналите. Получава уайлдкард в квалификационните кръгове на Открито първенство по тенис на Австралия през 2016, но губи в първи кръг от Кимър Копеянс. След това прекавра по-голямата част от сезон 2016, играейки на веригата ITF в Испания, достига два финала. Прави първия си финал на ATP Challenger Tour в Екентал, Германия, където губи от Стив Дарсис на финала.[16]
Алекс де Минор започна 2017 г. в Бризбън Интернешънъл, където побеждава Михаил Кукушкин и Френсис Тиафо в квалификациите. Постига първото си участие в основна схема на ATP Тур. Той губи в първия кръг от Миша Зверев. Следващата седмица получава уайлдкард в Apia International Sydney, където побеждава световния № 46 Беноа Пер, това е първата му победа на ниво ATP Тур.[17]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от сериите Мастърс (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2023 | Канада Оупън | Яник Синер | 4–6, 1–6 |
ATP финали (9 титли; 17 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Загуба | 0–1 | 2018 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Даниил Медведев | 6–1, 4–6, 5–7 |
Загуба | 0–2 | 2018 | Вашингтон Оупън | 500 серии | Твърда | Александър Зверев | 2–6, 4–6 |
Победа | 1–2 | 2019 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Андреас Сепи | 7–5, 7–6(7–5) |
Победа | 2–2 | 2019 | Атланта Оупън | 250 серии | Твърда | Тейлър Фриц | 6–3, 7–6(7–2) |
Победа | 3–2 | 2019 | Джухай Чемпиъншип | 250 серии | Твърда | Адриан Манарино | 7–6(7–4), 6–4 |
Загуба | 3–3 | 2019 | Суис Индорс | 500 серии | Твърда (з) | Роджър Федерер | 2–6, 2–6 |
Загуба | 3–4 | 2020 | Юръпиън Оупън | 250 серии | Твърда (з) | Юго Умбер | 1–6, 6–7(4–7) |
Победа | 4–4 | 2021 | Анталия Оупън | 250 серии | Твърда | Александър Бублик | 2–0 отказва се |
Победа | 5–4 | 2021 | Истборн Интернешънъл | 250 серии | Трева | Лоренцо Сонего | 4–6, 6–4, 7–6(7–5) |
Победа | 6–4 | 2022 | Атланта Оупън | 250 серии | Твърда | Дженсън Бруксби | 6–3, 6–3 |
Победа | 7–4 | 2023 | Мексико Оупън | 500 серии | Твърда | Томи Пол | 3–6, 6–4, 6–1 |
Загуба | 7–5 | 2023 | Куинс Чемпиъншипс | 500 серии | Трева | Карлос Алкарас | 4–6, 4–6 |
Загуба | 7–6 | 2023 | Лос Кабос Оупън | 250 серии | Твърда | Стефанос Циципас | 3–6, 4–6 |
Загуба | 7–7 | 2023 | Канада Оупън, (Торонто) | Мастърс 1000 | Твърда | Яник Синер | 4–6, 1–6 |
Загуба | 7–8 | 2024 | Ротердам Оупън | 500 серии | Твърда (з) | Яник Синер | 5–7, 4–6 |
Победа | 8–8 | 2024 | Мексико Оупън | 500 серии | Твърда | Каспер Рууд | 6–4, 6–4 |
Победа | 9–8 | 2024 | Росмален Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Себастиан Корда | 6–2, 6–4 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Alex de Minaur // Посетен на 2021-01-13.
- ↑ а б в Braden, Jonathon. Is Alex de Minaur the anti-Nick Kyrgios? // 1 September 2018. Архивиран от оригинала на 4 September 2018. Посетен на 15 December 2018.
- ↑ Román, Esther. Álex se lo merece más que nadie". // 15 January 2018. Посетен на 28 December 2018.
- ↑ Urbano, Daniel. ¿Quién es Álex de Miñaur?. // 7 June 2018. Посетен на 28 December 2018.
- ↑ а б в Harwitt, Sandra. One foot in Australia, another in Spain // 30 September 2015. Архивиран от оригинала на 15 December 2018. Посетен на 15 December 2018.
- ↑ MY FAMILY // Посетен на 2018-01-13.
- ↑ а б As player & person, there's more to Alex de Minaur than meets the eye | TENNIS.com – Live Scores, News, Player Rankings
- ↑ At Home With Alex De Minaur // ATP Tour, 6 January 2019. Посетен на 11 January 2019.
- ↑ Alex de Minaur: Five Facts About Australia's Latest Tennis Star // UBI tennis, 16 January 2017. Посетен на 4 January 2018.
- ↑ Aussie prodigy Alex De Miñaur taking advice from Nick Kyrgios and Bernard Tomic // Sydney Morning Herald, 8 January 2017. Посетен на 4 January 2018.
- ↑ Chammas, Michael. Australian Open 2017: How sleepover at the Hewitts' helped Alex De Minaur // 2017-01-16. Архивиран от оригинала на 2018-12-15. Посетен на 2018-12-15.
- ↑ Rising Aussie tennis star Alex De Minaur is a demon on the court // Посетен на 10 January 2019.
- ↑ Bossi, Dominic. 'The perfect student': De Minaur's rise from Carss Park to a grand slam quarter-final // The Sydney Morning Herald. 2020-09-08. Архивиран от оригинала на 2020-09-12.
- ↑ Local boys win Australian Open doubles title // 2016-01-30. Архивиран от оригинала на 25 October 2016. Посетен на 15 December 2018.
- ↑ Five Things to Know About Alex de Minaur | ATP Tour | Tennis
- ↑ Eckental tournament // tennistonic.com. Посетен на 24 January 2022.
- ↑ Alex de Minaur: From Down Under to Global Superstar
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Алекс де Минор в сайта на ATP
- Алекс де Минор в сайта на ITF
- Алекс де Минор в сайта на Davis cup
- Алекс де Минор в сайта на Wimbledone
- Алекс де Минор в сайта на ESPN