Алексей Леонтиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Леонтиев
Алексей Николаевич Леонтьев
руски психолог
Роден
Починал
21 януари 1979 г. (75 г.)
Москва, СССР
ПогребанГробище Кунцево, Русия

Националност Русия
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вМосковски институт по психология
Известен сТеория на дейността

Алексей Леонтиев (на руски: Алексей Николаевич Леонтьев) е виден съветски психолог, известен с Теория на дейността. Работи заедно с Лев Виготски, който създава културно-историческа теория за висшите психични функции при човека. Освен че обяснява човешките психични процеси, теорията постулира, че когато хората взаимодействат, се развиват и логическите процеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1903 година в Москва, Русия. Студиите му по психология започват през 1921, когато е студент в Института по философия на историко-филологическия факултет на Московския университет, където изучава психология. През 1924 се дипломира и постъпва на работа в Института по обществени науки. От 1924 до 1930 г. работи съвместно с Лев Виготски и Александър Лурия. Наричат ги „великата тройка“. Днес, тримата се смятат за гиганти в съветската психология.

През 1940 г. Леонтиев защитава докторска степен и през 1941 е избран за директор на Московския институт по психология. Благодарение на неговата упорита работа този институт прераства в самостоятелен факултет през 1966 и Леонтиев е негов декан до края на жизнения си път. През 1945 година става член на Академията на науките на СССР и ръководител на Катедра по обща психология.

Умира от сърдечен удар на 21 януари 1979 година в Москва на 75-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Леонтиев работи върху развитието на психиката, мисленето и вниманието, развива идеите си за дейността в играта и ученето. В монографията си ‘’Развитие висшите форми на запомняне“, той проследява фило- и онто- генетичното развитие на паметта у човека. Принципният път, който е изминат от тази психична функция от нейните низши, биологични форми до най-високите, специфични човешки форми, е резултат от културното и социално развитие на човечеството. Леонтиев отбелязва началния стадий като натурална биологична памет, която се характеризира със забележително непосредствено фиксиране, а Виготски дава обобщението – ‘’човек си служи със своята памет, но не я владее“.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

На български език

  • Проблеми на развитието на психиката. Изд. Наука и изкуство, 1974
  • Дейност, съзнание, личност. Партиздат, 1978

Текстове на Леонтиев онлайн[редактиране | редактиране на кода]

На руски език

На английски език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На английски език

  • Wertsch, J. V. The Concept of Activity in Soviet Psychology. Sharpe, 1981.
  • Veer, R.v.D. and Valsiner, J. Understanding Vygotsky: a quest for synthesis. Oxford: Blackwell, 1991.
  • Leontiev, A. A. The Life and Creative Path of A.N. Leontiev. Journal of Russian & East European Psychology, May/Jun2005, Vol. 43 Issue 3, p8-69,

На руски език