Направо към съдържанието

Антон Вилдганс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Вилдганс
Anton Wildgans
Антон Вилдганс през 1932 г.
Антон Вилдганс през 1932 г.
Роден17 април 1881 г.
Починал3 май 1932 г. (51 г.)
Мьодлинг, Австрия
Националност Австрия
Жанрстихотворение, драма, разказ
Уебсайт
Антон Вилдганс в Общомедия

Антон Вилдганс (на немски: Anton Wildgans е австрийски поет, белетрист и драматург.

Антон Вилдганс следва „Юриспруденция“ във Виенския университет. Завършва през 1908 г.

Работи 2 години като съдия-следовател, след което става писател на свободна практика. През 1913 г. Вилдганс е приет в масонската ложа „Шилер“ в Пресбург (днес: Братислава).

На 2 пъти – през сезоните 1921/1922 и 1930/1931 – е директор на виенския „Бургтеатър“. Става известен преди всичко със социалнокритичните си творби.

Вилдганс се застъпва енергично за австрийската държавна автономия, когато след Първата световна война мнозина се съмняват в жизнеспособността на нововъзникналите малки държави. Това отношение намира ясен израз в неговото „Слово за Австрия“ от 1930 г.

Антон Вилдганс умира от сърдечен удар в Мьодлинг на 51-годишна възраст. Погребан е в Централните виенски гробища.

Библиография (подбор)

[редактиране | редактиране на кода]
  • In Ewigkeit Amen, 1913
  • Armut, 1914
  • Liebe, 1916
  • Dies Irae, 1918
  • Kain, Ein mythisches Gedicht, 1920
  • Ave Maria
  • Beichte eines Mitleidigen
  • Der Fall Zeidler
  • Der letzte Besuch
  • Save our Souls
  • Schwestern
  • Vom dunklne Heraklith
  • Vom Tode
  • Frühlingssonate – Beethove Op. 24
  • Folgerungen aus Weimar
  • Erlebnis in Australien
  • Erste Autofahrt
  • Akkord
  • Aufblick
  • Blick von oben
  • Das Lächeln
  • Dienstboten
  • Dieses Haus wird demoliert
  • Einem jungen Richter zur Beeidigung
  • Freunde
  • Glück des Alleinseins
  • Ich bin ein Kind der Stadt
  • Im Anschaun meines Kindes
  • Kammermusik
  • Letzte Erkenntnis
  • Lied des Schmarotzers
  • Sankt Othmar
  • Sonette an Ead, 1913
  • Stimme im Traume des Künstlers
  • Tiefer Blick
  • Triptychon der Liebe
  • Vom kleinen Alltag
  • Wiedersehen mit Gott
  • Zueignung an die geliebte Landschaft
  • Kirbisch oder der Gendarm, die Schande und das Glück, Humoristisches Epos, 1927
  • Musik der Kindheit. Ein Heimatbuch aus Wien, Erinnerungenq 1928
  • Sämtliche Werke, Historisch-kritische Ausgabe in 8 Bänden unter Mitwirkung von Otto Rommel, hrsg. v. Lilly Wildgans, 1948
  • Volkstheater-Preis für Armut, 1916
  • Kaiser-Franz-Joseph-Orden, 1918
  • Ferdinand-Raimund-Preis, 1919
  • Ehrenmitglied des Beirats für Musik, Literatur und dramatische Kunst, 1920
  • Ernennung zum Officier d l'Instruction Publique, Frankreich, 1922
  • Ernennung zum Hofrat, 1923
  • Mitglied der Akademie für Kunst und Wissenschaft in Göteborg, 1931
  • Johann-Wolfgang-Goethe-Medaille, 1932

През 1962 г. Съюзът на австрийските индустриалци учредява в чест на писателя литературната награда Антон Вилдганс[1]. Сред отличените личат имената на Томас Бернхард (1967), Илзе Айхингер (1968), Ингеборг Бахман (1971), Фридерике Майрьокер (1981) и Петер Хандке (1984)