Антон Деникин
Антон Деникин | |
руски генерал | |
Звание | генерал-лейтенант |
---|---|
Години на служба | 1890 – 1920 |
Служи на | Руска империя Руска република Руска държава |
Род войски | пехота |
Командвания | Доброволческа армия Въоръжени сили на Юга на Русия |
Битки/войни | Руско-японска война Първа световна война Гражданска война в Русия |
Награди | Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ |
Образование | Военна академия на Генералния щаб на Русия |
Дата и място на раждане | 16 декември 1872 г.
|
Дата и място на смърт | |
Погребан | Ново Донско гробище, Русия |
Друга дейност | писател, общественик |
Антон Деникин в Общомедия |
Анто̀н Ива̀нович Денѝкин (на руски: Антон Иванович Деникин) е генерал-лейтенант от Руската армия (1916), който е измежду най-изтъкнатите генерали на белогвардейците – антиболшевишките военни по време на Гражданската война в Русия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антон Деникин е роден на 16 декември (4 декември стар стил) 1872 година във Влоцлавек, Варшавска губерния, в семейството на бивш крепостен селянин от Саратовска губерния, изпратен на служба в армията и достигнал до офицерско звание.
Завършва Киевското военно училище (1892) и Академията на Генералния щаб (1899). През Първата световна война командва дивизия в Южната армия, а след това Осми армейски корпус. През 1917 г. участва в Корниловския пуч против Временното правителство. Арестуван е, впоследствие бяга от затвора и е сред организаторите на Бялата армия. След смъртта на генерал Корнилов е командващ Доброволческата армия. В боевете срещу Черната гвардия на Нестор Махно претърпява загуба в Крим и заминава за Константинопол през 1920 г.
По време на Втората световна война отхвърля всички опити на нацистите да осъществят контакт с него като възможен лидер, около който може да се съберат антисъветски сили за война със СССР.
След края на войната заминава за САЩ. Автор е на 5-томния мемоарен труд „Очерци на руския смут“, който става ценен източник на информация за годините на революцията в Русия.
Антон Деникин умира от сърдечен пристъп на 7 август 1947 година в Ан Арбър.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|