Артилерийска школа
Артилерийската школа е бивше военно училище и артилерийско формирование в Българската армия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Артилерийската школа е формирана на 1 декември 1917 г. в Сливница под името Офицерската артилерийска стрелкова школа, като самостоятелна част към Щаба на Действащата армия.[1] На 1 януари 1918 г. към школата е формиран курс за артилерийски измервателни команди и за командири на батереи. Школата е разформирана на 30 ноември 1918 г., а на 25 март 1919 г. отново е формирана като поделение на Артилерийската инспекция, като от 1 април е разгърната като самостоятелна част. На 29 юли 1919 г. школата е преместена в София.[2][1]
На 1 декември 1920 г. в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор школата е разформирана, като на 15 август 1934 г. е формирана отново. В период от 1934 до 1944 г. в Артилерийската школа в школата се формират курсове за преподготовка на офицери и подофицери от различни специалности. Части от школата вземат участие в 1-вата фаза на войната срещу Нацистка германия.[2][1]
С указ № 1657 на Президиума на Великото народно събрание на базата на доклад на Министъра на народната отбрана генерал-лейтенант Георги Дамянов под № 85 от 27 ноември 1948 година се създава Народно военно артилерийско училище в София и Сливница (част от учебния му артилерийски полк). Училището се формира на базата на Артилерийската школа, учебния противовъздушен дивизион, юнкерския артилерийски дивизион от Народното артилерийско училище „Васил Левски“ и артилерийските поделения от Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“.[3]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Офицерска артилерийска стрелкова школа (1 декември 1917 – 30 ноември 1918)
- Офицерска артилерийска стрелкова школа при Артилерийска инспекция (25 март 1919 – 1 април 1919)
- Артилерийска школа (1 април 1919 – 1 декември 1920)
- Артилерийска школа (15 август 1934 – 20 октомври 1948)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]- Полковник Ангел Ангелов (1915)
- Полковник Виктор Найденов (1933 – 1934?)
- Полковник Асен Николов (1934 – 1936?)
- Подполковник Христо Чуков (1936)
- Полковник Димитър Станчев (1937 – началото на 1938)
- Полковник Тодор Божков (1938 – 1941?)
- Полковник Петър Петрунов (1941)
- Полковник Кирил Петров (1944 – 1945?)
- Полковник Димитър Кондаков (1947)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ДВИА, ф. 1529 (Народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“ – Шумен), История на фондообразувателя
- ↑ а б Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 198.
- ↑ Нелков, Н. (съст.) Летопис на Висшето народно военно артилерийско училище, НВУ „В. Левски“ – факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, 2008, с. 7, архив на оригинала от 1 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170101165323/http://bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Letopis_VNVAU.pdf, посетен на 13 март 2019
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Тодор, Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове на Централния военен архив (1877 – 1945). Т. 1. София, Военно издателство, 1976. с. 198.
- ДВИА, ф. 1529 (Народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“ – Шумен), Промяна в наименованието на фондообразувателя, История на фондообразувателя