Ацератерии

	Ацератерии
	Долна челюст на Aceratherium incisivum изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край село Калиманци.
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:	Носорогови (Rhinocerotidae)
род:	Ацератерии (†Aceratherium)
	Научно наименование
	Aceratherium Kaup, 1832
	Обхват на вкаменелости
	орелий – пиаченций, 28,4019 – 3,202 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Ацератерии в Общомедия
	[ редактиране ]

Ацератериите (Aceratherium) (от старогръцки „безрог звяр“) са изчезнал род тревопасни носорози, типични представители на хипарионовата фауна живели в Европа и Азия.

Видове

†Aceratherium acutum
†Aceratherium incisivum

Описание

Ацератериите включват сравнително дребни представители. Отделните членове достигат дължина на тялото около 230 cm и височина при холката от 100 до 120 cm. По този начин големината на тялото наподобява на тази при Суматранския носорог, най-малкият съвременен вид носорог. Теглото им е било около и над 1 тон.^[1] Представителите се характеризират със слаба и недотам развита физика.^[2]^[3]

Черепът е с дължина около 47 – 58 cm, тесен и висок. Тилът е с правоъгълна форма и къс. Носът е прав и къс с характерна грапава повърхност на върха, върху който е стоял много малък рог. Предната линия на главата е леко изпъкнала в областта на очите. Зъбната формула е ${\tfrac {1.0.4.3}{2.0.4.3}}$

Източници

↑ Esperanza Cerdeño und Begoña Sánchez: Intraspecific variation and evolutionary trends of Alicornops simorrense (Rhinocerotidae) in Spain. The Norwegian Academy of Science and Letters Zoologica Scripta 29 (4. October), 2000, S. 275 – 305
↑ Kurt Heissig: The early Vallesian vertebrates of Atzelsdorf (Late Miocene, Austria) 11. Rhinocerotidae and Chalicotheriidae (Perissodactyla). Annalen des Naturhistorischen Museums zu Wien 111 A, 2009, S. 619 – 634
↑ Karl Alban Hünermann: Rekonstruction des Aceratherium (Mammalia, Perissodactyla, Rhinocerotidae) aus dem Jungtertiär vom Höwenegg/Hegau (Baden-Württemberg). Zeitschrift für Geologische Wissenschaften 10 (7), 1982, S. 929 – 942

[Cerdeno_et_al._2000-1] Esperanza Cerdeño und Begoña Sánchez: Intraspecific variation and evolutionary trends of Alicornops simorrense (Rhinocerotidae) in Spain. The Norwegian Academy of Science and Letters Zoologica Scripta 29 (4. October), 2000, S. 275 – 305

[Heissig_2009-2] Kurt Heissig: The early Vallesian vertebrates of Atzelsdorf (Late Miocene, Austria) 11. Rhinocerotidae and Chalicotheriidae (Perissodactyla). Annalen des Naturhistorischen Museums zu Wien 111 A, 2009, S. 619 – 634

[Hünermann-3] Karl Alban Hünermann: Rekonstruction des Aceratherium (Mammalia, Perissodactyla, Rhinocerotidae) aus dem Jungtertiär vom Höwenegg/Hegau (Baden-Württemberg). Zeitschrift für Geologische Wissenschaften 10 (7), 1982, S. 929 – 942

[1]

[2]

[3]