Палеонтологичен музей (Асеновград)
| Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“ | |
 Реконструкция на Deinotherium giganteum – експонат на Палеонтологичния музей в Асеновград | |
| Местоположение | Асеновград, България |
|---|---|
| Тематика | палеонтология |
| Основан | 1995 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 8 до 17 часа (почивни дни: неделя) |
| Зимно работно време | 8 до 17 часа (почивни дни: неделя) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | проф. д-р Павел Стоев |
| Адрес | кв. Баделема, ул. 212 |
| Сайт | www.nmnhs.com/palaeontological-museum-in-asenovgrad-bg.html |
 Местоположение в Асеновград | |
| Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“ в Общомедия | |
Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“ е музей в Асеновград. Основан е през 1990 г. като филиал на Националния природонаучен музей в София.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Създаден по инициатива на Националния природонаучен музей на основата на палеонтологичната сбирка, събирана в продължение на десетилетия от дългогодишния учител по биология в асеновградската гимназия Димитър Ковачев с помощта на негови ученици. По своя обем това е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни, основно копитни бозайници. Научната колекция от бозайници към 2013 г. наброява над 25 000 образци от повече от 40 вида.[2]
Сбирката първоначално се съхранява в гимназията на града, а при учредяването на музея тя става част от колекциите на Националния природонаучен музей и е пренесена в сградата, предоставена от общината специално за филиал на музея. За пръв уредник на музея е назначен Димитър Ковачев.[1]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
Първият етаж на музейната експозиция е открит през май 1995 г. Той представя еволюцията на хоботните бозайници. Особено атрактивен между всички експонати е монтираният скелет от древния дейнотериум (Deinotherium). Българският екземпляр се смята за уникален, тъй като съдържа най-голям брой кости от едно животно. Оригиналът на скелета е изложен в Палеонтологическия музей на Софийския университет. Дейнотериумът е открит през 1965 г. в местността „Кунлу дере“ край село Езерово, Първомайско, от Димитър Ковачев. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов. Откритият екземпляр е обитавал българските земи преди около 6 млн. години. Бил е висок 4,65 m и дълъг 6,80 m, вероятно е тежал 12 тона.
Освен от гръбначни, на втория етаж са показани и многобройни вкаменелости от безгръбначните организми. Основна част от гръбначните са представители на хипарионова фауна от района на Гоцеделчевско, Хаджидимово и Петричко. Разширена е през 1998 – 1999 г. Колекцията представя фосили от едноклетъчни към двупластни организми (корали и колониални корали), трипластни животни (охлюви) и останки от фосилни костенурки.
Експозицията запознава с различни видове гръбначни животни, обитавали района на Родопите в далечното минало. Там посетителите могат да видят картина, представяща животинските видове преди милиони години. На нея се виждат носорози, жирафи и газели, което дава информация за природната обстановка иклимата през този период и за разнообразите на животинския свят. Представа за древната природа от този период дават най-вече изкопаемите видове от находището при Хаджидимово от преди около 8 милиона години.[2]
Колекции[редактиране | редактиране на кода]
Палеонтологичният музей по своя обем е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Научната колекция от бозайници към 2013 г. наброява над 25 000 фосили от повече от 40 вида.[2] Особено ценни са откритите и възстановени вкаменени скелети на древни хиени (Adcrocuta eximia), саблезъби котки (Metailurus major), мечки (Indarctos bakalovi), примати (Mesopithecus delsoni), носорози (Aceratherium incisivum), жирафи (Helladotherium duvernoy) и различни копитни видове предшественици на съвремените коне. Тук е изложен и единствения познат фрагмент от череп на новоописания вид Калиманция булгарика(Kalimantsia bulgarica). По материали от находището край гр. Хаджидимово палеоорнитологът проф. Златозар Боев е описал 1 нов род и 4 нови вида за науката: българска рогата земна врана (Euroceros bulgaricus)[3], родопски орел змияр (Circaetus rhodopensis)[4], български сокол (Falco bulgaricus)[5] и мишелов на Спасов (Buteo spassovi)[6]. В същото находище са намерени и първите останки от щрауси в България. Те са отнесени към неогенския вид каратеодоров щраус (Struthio karatheodoris)[7][8][9] Находките от тези птици са открити сред многохилядните колекции от фосили на бозайници, но поради дребните им размери и необходимостта от специално съхранение, не са показани в музея в Асеновград. Те се пазят в Националния природонаучен музей в София, чийто филиал е асеновградския Палеонтологичен музей.
Снимки[редактиране | редактиране на кода]
- Снимки на Палеонтологичния музей
-
Дворът на музея -
Сградата на музея -
Дейнотериум
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Палеонтологичен музей Димитър Ковачев, Асеновград // Посетен на 28 януари 2021 г.
- ↑ а б в Информация за Палеонтологичния музей, сайт на Община Асеновград
- ↑ Boev, Z., D. Kovachev 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39 – 49.
- ↑ Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5 – 12.
- ↑ Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.
- ↑ Boev, Z., D. Kovachev. 1998. Buteo spassovi sp. n. – a Late Miocene Buzzard (Accipitridae, Aves) from SW Bulgaria. – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 125 – 129.
- ↑ Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106 – 108.
- ↑ Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89 – 98.
- ↑ Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493 – 507.
