Димитър Ковачев (палеонтолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ковачев.
Димитър Ковачев
български палеонтолог
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластПалеонтология
Копие на Deinotherium thraciensis открит от Димитър Ковачев[1]

Димитър п. Борисов Ковачев е български учител и палеонтолог, който е сред основоположниците на Палеонтологичния музей в Асеновград и негов дългогодишен уредник.[2][3]

Приносите на Димитър Ковачев са пример за извеждането на българската палеонтологична наука сред тези, допринесли за изучаването на природната обстановка на късномиоценската Балкано-Иранска зоогеографска провинция. През 2001 г. е обявен за почетен гражданин на Асеновград.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър п. Борисов Ковачев е роден в село Любенова махала, община Нова Загора, област Сливен на 20 октомври 1928 година. Завършва биология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1953 година.[4] Работи като учител по биология в гимназията в Асеновград (днес СОУ „Св. княз Борис I”). При летни експедиции през 1960-те години открива скелет на деинотерий край село Езерово.[1][5][3] През 1970-те години започва организирането и провеждането на редовни палеонтологични експедиции със свои ученици. Дълги години ръководи разкопки в находището на миоценски бозайници край благоевградското село Калиманци, а през 1980-те години открива и находището край Хаджидимово - „Гиризите“, едно от най-богатите за науката находища на пикермийска фауна. Първоначално излага своята експозиция в училището, където преподава, а по-късно благодарение на подкрепата от БАН е организирано създаването на Палеонтологичен музей в Асеновград, където да бъдат съхранени и представени над 40 хиляди открити фосилни находки.

Автор е на 7 самостоятелни и 8 съвместни публикации. Сред тях са описанието на нов вид мечка от род Indarctos - Indarctos bakalovi, на уникалния почти пълен скелет на саблезъбата котка Metailurus, монографичната работа върху маймуните Mesopithecus.[3] Открива и единствените останки от изчезнал вид Калиманция булгарика.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство "Свети Климент Охридски", 1995. с. 42.
  2. Музеи в Асеновград, архив на оригинала от 24 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130624123903/http://www.asenovgradnews.com/bg/page/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B8/33/index.html, посетен на 2013-06-20 
  3. а б в Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 122.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888-1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1183.
  5. Kovachev, Dimitar; Nikolov, Ivan. Deinotherium thraceiensis sp. nov.from the Miocene near Ezerovo, Plovdiv District. // Geologica Balcanica 35 (3 - 4). December 2006. с. 5- 40. Посетен на 14 октомври 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]