Аяд Актар

Аяд Актар
	Аяд Актар
	Аяд Актар, 2012 г.
Роден	28 октомври 1970 г. (54 г.) Статън Айлънд, Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, драматург, сценарист, актьор
Националност	САЩ
Активен период	2002 -
Жанр	драма
Известни творби	„Американски дервиш“
Награди	Пулицър (2013)
Уебсайт	www.ayadakhtar.com Страница в IMDb

Аяд Актар (на английски: Ayad Akhtar) е американски драматург, актьор, сценарист и писател на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

Аяд Актар е роден на 28 октомври 1970 г. в Статън Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Има пакистански призход, родителите му са медици, кардиолог и рентгеноложка, емигрирали в САЩ през 60-те години. Израства в Милуоки, Уисконсин. Заинтересован е от литературата от гимназията. Следва театър и религия в Университет „Браун“, където започва да участва и да режисира студентски пиеси.

След дипломирането си се премества в Италия, със стипендия за Американската академия в Рим, за да работи с Йежи Гротовски, като става негов асистент. След завръщането си в САЩ преподава актьорско майсторство заедно с режисьора Андре Грегъри. Получава магистърска степен по изящни изкуства по специалност филмова режисура от Университетското училище по изкуства на Колумбийския университет.

Първият му роман „Американски дервиш“ е издаден през 2012 г. Той е история за навършване на пълнолетие за пакистанско-американския младеж Хаят, израснал в Милуоки, който е запленен от красивата интелигентна Мина, най-добрата приятелка на майка му. Тя е изоставена от съпруга си в Пакистан и се премества с четиригодишния си син в дома на родителите му, ставайки духовен наставник и кумир на Хаят. Романът е за сблъсъка между религиозните предразсъдъци и модерния свят, за любовта, вината и прошката. Той получава висока оценка на критиката. Публикуван е на над 20 езика по света.

Първата му продуцирана пиеса е „Disgraced“ (Опозорен) в театъра в Чикаго, а после в „Lincoln Center“ в Ню Йорк през 2013 г. Щастливият и влюбен корпоративен адвокат Амир Капур и съпругата му, художничката Емили, си организират интимна вечеря в апартамента си в Горен Ийст Сайд, но започналият приятелски разговор, скоро прераства в нещо много по-лошо. Пиесата печели наградата „Обие“ и наградата „Пулицър“ за драма за 2013 г.

През 2020 г. е издаден вторият му роман „Homeland Elegies“ (Родни елегии). Чрез историята на живота на Ахтар, син на мюсюлмански имигранти, съчетавайки факти и измислици свързани с 11 септември, представя свят, в който дълговете са съсипали безброй животи, където боговете на финансите управляват, където имигрантите живеят в страх и където незарасналите рани на нацията предизвикват опустошения по целия свят – от град в сърцето на Америка, през дворците в Централна Европа, до партизанските лагери в планините на Афганистан.

Творбите му обхващат различни теми, включително американско-мюсюлманския опит, религията и икономиката, имиграцията и идентичността.

На 2 декември 2020 г. е избран за президент на PEN Америка.

Аяд Актар живее със семейството си в Ню Йорк.

Произведения

Самостоятелни романи

American Dervish (2012)
Американски дервиш, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2012), прев. Здравка Славянова
Homeland Elegies (2020)

Пиеси

Disgraced (2013) – награда „Пулицър“
The Who & the What (2014)
The Invisible Hand (2015)
Junk (2017)

Екранизации

2002 Life Document 2: Identity
2005 The War Within

Източници

((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
((en)) Биография в официалния сайт
((en)) Информация в „New Yorker“

Външни препратки

Официален сайт на Аяд Актар
Аяд Актар в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ayad Akhtar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.