Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц
| Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц | |
| херцогиня на Брауншвайг-Люнебург, княгиня на Люнебург и Каленберг | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1668 – 1679 |
| Други титли | пфалцграфиня от Пфалц-Зимерн |
| Семейство | |
| Род | Хановерска династия |
| Баща | Едуард фон Пфалц |
| Майка | Анна Гонзага |
| Братя/сестри | Луиза Мария фон дер Пфалц |
| Съпруг | Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг) (30 ноември 1668) |
| Деца | Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург |
| Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц в Общомедия | |
Бенедикта Хенриета Филипина фон Пфалц-Зимерн (на немски: Benedikta Henriette Philippine von Pfalz-Simmern; * 14 март 1652, Париж; † 12 август 1730, Аниер сюр Сен) от род Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Зимерн и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург, княгиня на Люнебург и Каленберг.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на пфалцграф Едуард фон дер Пфалц (1625 – 1663) и Анна Гонзага (1616 – 1684), дъщеря на Карло I Гонзага (1580 – 1637), херцог на Мантуа.
Бенедикта Хенриета се омъжва на 30 ноември 1668 г. в Хановер за Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг (1625 – 1679) от род Велфи, херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Княжество Люнебург и княз на Княжество Каленберг в Хановер.
След смъртта на нейния съпруг Бенедикта Хенриета с дъщерите си се мести през 1679 г. във френския двор в Париж при братовчедката си Елизабет Шарлота (1652 – 1722), съпруга на Филип I Орлеански. Тя си кореспондира с Готфрид Лайбниц, когото нейният съпруг приема в двора на Хановер.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Бенедикта Хенриета и Йохан Фридрих имат четири деца:
- Анна София (1670 – 1672)
- Шарлота Фелицита (1671 – 1710), ∞ 1696 г. за Риналдо д’Есте (1655 – 1737), херцог на Модена и Регио
- Хенриета Мари (1672 – 1757)
- Вилхелмина Амалия (1673 – 1742), ∞ 1699 г. за император Йозеф I (1678 – 1711)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Linda Maria Koldau: Frauen-Musik-Kultur: ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit, Böhlau, Köln / Weimar 2005, S. 202 ff.
- Bougaud, Emile. St. Chantal and the Foundation of the Visitation. Vol. 2. New York: Benziger Brothers, 1895. Google Books. Web.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Биография, welfen.de