Направо към съдържанието

Бесвица

Бесвица
Бесвица
— село —
41.3847° с. ш. 22.1828° и. д.
Бесвица
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаДемир Капия
Надм. височина265 m
Население18 души (2002 г.)
Пощенски код1442
Телефонен код043
МПС кодVE
Бесвица в Общомедия

Бесвица (на македонска литературна норма: Бесвица) е село в Северна Македония, в Община Демир Капия.

Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица. В селото няма православна църква.[1]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бѣсовишти < -itji от фамилното име Бѣсовъ, а то от личното име Бѣско. Сравними са руското хамилно име Бѣсовъ и личното име Бѣско, както и чешкото лично име Běs. Така първоначалната форма е Бесовища с изчезване на неудареното -о-.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бесвица е голямо българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бесвища е има 1100 жители, от тях 1050 българи мохамедани, 20 българи християни, а 30 са цигани.[3]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бешевица (Beševica) като българо-мохамеданско (помашко) село.[4]

  1. Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)