Направо към съдържанието

Бикини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Бикини.

Класически бикини
Млади жени по бикини в Неапол, 1948 г.
Българската лекоатлетка Ивет Лалова в спортни бикини

Бикини е дамски бански костюм от 2 части – сутиен (покриващ гърдите) и гащета (покриващи таза и дупето).[1] Размерът на горната и на долната част може варира в широки граници, но пъпът винаги е открит.

Бикините като комплект са демонстрирани за първи път на модно ревю в Париж на 5 юли 1946 г. от модния дизайнер Луи Реар.[2] Преди това са използвани цели бански костюми, прикриващи тялото в значително по-голяма степен.

Новият костюм носи името си от атол Бикини, където по онова време е извършена поредицата от американски ядрени опити Операция „Кросроудс“. За демонстрацията на костюма моделиерът среща трудност да намери достатъчно смела манекенка, поради което използва танцьорка от нощен клуб в Париж.

За кратко време бикините завладяват плажовете на Западна Европа, с изключение на Испания, където са забранени по указание на генерал Франко. Едва след повече от 10 години бикините са възприети в пуританските САЩ, за което заслуга има филмът „И Господ създаде жената“ с участие на Бриджит Бардо. Бикините стават модни в САЩ едва в началото на 1960-те години.[3]

Днес бикините са неделим елемент на плажната мода. Техните размери все повече намаляват и се показват по-големи части от женското тяло (вж. прашки). Те са разпространени из цял свят, но на места като Близкия Изток те са забранени за носене.

Появява се и аналог на бикините, предназначен за мъже, наречен манкини.

Бикините са се превърнали в неразделна част от женските спортове.[4] Те са част от униформата за плажен волейбол и се носят много често в леката атлетика и други спортове. Спортните бикини добиват популярност най-вече след 1990-те години.[5] Плувкините обикновено не носят бикини по време на състезание,[6][7] тъй като Международната федерация по плуване е забранила на плувкините да се състезават с такива през 1960 г.[8]

Бикини могат да се направят от почти всякакъв вид плат, като той е важна част от дизайна им.[9]

  1. Charleston, Beth Duncuff. The Bikini // Heilbrunn Timeline of Art History. The Metropolitan Museum of Art, October 2004. Посетен на 15 August 2013.
  2. Le Bikini souffle ses 60 bougies ! // Посетен на 17 May 2018. (на френски)
  3. Alac, Patrik. Bikini Story. first. Parkstone International, 2012. ISBN 978-1-78042-951-9. с. 52.
  4. Laura Grae Kilborn, "The Marketing Of Female Athletes", The Denver Post, August 11, 1998
  5. Gertrud Pfister and Mari Kristin Sisjord, Gender and Sport: Changes and Challenges, page 142, Waxmann Verlag, 2013, ISBN 978-3-8309-7873-2
  6. Harvey S. Wiener, Total swimming, p. 125, Simon and Schuster, 1981, ISBN 978-0-671-42807-5
  7. Barry Wilner, Art Seiden, Sam Freas, and Dan Helms, Swimming, p. 12, Raintree Steck-Vaughn, 1996, ISBN 978-0-8114-6596-0
  8. David Maraniss, Rome 1960: The Olympics That Changed the World, p. 75, Simon and Schuster, 2008, ISBN 978-1-4391-0267-1
  9. Rosebush, Judson. Materials // Bikini Science. Архивиран от оригинала на 2013-10-05. Посетен на August 15, 2013.