Бил Наи
| Бил Наи | |
 Бил Наи през 2014 г. | |
| Роден | 12 декември 1949 г. |
|---|---|
| Активност | 1976 – |
| Партньори | Диана Куик (1980 – 2008) |
| Деца | Мери Наи (р. 1984) |
| Награди Златен глобус | Най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм: 2007 „Дъщерята на Гидиън“ |
| Награди на БАФТА | Най-добър актьор в поддържаща роля: 2004 „Наистина любов“ Най-добър телевизионен актьор: 2004 „Правилата на играта“ |
| Уебсайт | |
| Бил Наи в Общомедия | |
Уилям Франсис Наи (на английски: William Francis „Bill“ Nighy; /naɪ/), по-известен като Бил Наи, е английски театрален и филмов актьор, носител на „Златен глобус“, две награди „Сателит“, две награди на БАФТА и една награда „Ани“, номиниран е за „Лорънс Оливие“ и три награди „Сатурн“.[1][2] Известни филми с негово участие са „Наистина любов“, „Подземен свят“, „Дъщерята на Гидиън“, „Вечният градинар“, „Подземен свят: Еволюция“, „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“, „Карибски пирати: На края на света“, „Хари Потър и Даровете на Смъртта“, сериалът „Правилата на играта“ и други.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бил Наи е роден на 12 декември 1949 г. в Кейтърхам, Съри, Англия.[3] Майка му Катрин Джозефин е от шотландски произход и работи като медицинска сестра в психиатрична клиника,[3][4][5] а баща му Алфред е англичанин и работи като автомеханик.[3][4] Бил има и по-големи брат и сестра, Мартин и Ана.[6] Той е отгледан в католическата вяра и често служи при олтара по време на католическите меси.[6]
Бил Наи учи в католическото училище „Джон Фишър“ в квартал Пюрли, Южен Лондон.[7] След като завършва училище постъпва на работа като куриер във вестник „The Croydon Advertiser“.[8] Като юноша Бил има желание да пътува по света. Той се отправя на пътешествие към Персийския залив, но успява да стигне само до Южна Франция, след което е върнат при семейството си от британския консул.[9] Не след дълго Бил отново се връща във Франция, този път в столицата Париж, с намерение „да напише велик роман“, като неговите идоли Хемингуей и Джеймс Джойс. Завръща се във Великобритания само четири месеца по-късно без да е осъществил мечтата си[9] и се записва в драматичното училище „Гилдфорд“, където учи в продължение на две години.[3]
Бил Наи има двадесет и седемгодишна връзка с актрисата Диана Куик, с която има една дъщеря – актрисата Мери Наи.[10] Двойката се разделя през 2008 г.[11] Бил Наи е известен със своите поръчкови костюми, той е посочен като една от „50-те най-добре облечени знаменитости над петдесет години“ от в-к Гардиан през 2013 г.[12]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
До средата на 70-те години на ХХ век редовно участва в представления в театър „Евриман“ в Ливърпул, също така пътува с трупата „Van Load“ с която изнасят представления по пъбове, паркинги и затвори.[3] По-късно се премества в Кралския национален театър в Лондон, също така пробива и във филмовата индустрия с малки роли във филми като „Малкият лорд Фаунтлерой“ (1980) и „Окото на иглата“ (1981).[3]
Частична филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1980 – „Смърт на живо“ (Death Watch)
- 1980 – „Малкият лорд Фаунтлерой“ (Little Lord Fauntleroy)
- 1981 – „Окото на иглата“ (Eye Of The Needle)
- 1985 – „Смъртта на лорд Еджуеър“ (Thirteen at Dinner)
- 1989 – „Фантомът от Операта“ (The Phantom of the Opera: The Motion Picture)
- 1994 – „Аз, човекът“ (Being Human)
- 1998 – „Стари муцуни“ (Still Crazy)
- 2001 – „Фризьори“ (Blow Dry)
- 2003 – „Правилата на играта“ (минисериал, State of Play )
- 2003 – „Наистина любов“ (Love Actually)
- 2003 – „Подземен свят“ (Underworld)
- 2004 – „Шон от мъртвите“ (Shaun of the Dead)
- 2004 – „Силата на любовта“ (Enduring Love)
- 2005 – „Дъщерята на Гидиън“ (Gideon's Daughter)
- 2005 – „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (The Hitchhiker's Guide to the Galaxy)
- 2005 – „Вечният градинар“ (The Constant Gardener)
- 2006 – „Подземен свят: Еволюция“ (Underworld: Evolution)
- 2006 – „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“ (Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest)
- 2006 – „Алекс Райдър: Операция Стормбрейкър“ (Stormbreaker)
- 2006 – „Отнесени“ (анимация, Flushed Away)
- 2007 – „Записки по един скандал“ (Notes on a Scandal)
- 2007 – „Горещи палки“ (Hot Fuzz)
- 2007 – „Карибски пирати: На края на света“ (Pirates of the Caribbean: At World's End)
- 2008 – „Операция Валкирия“ (Valkyrie)
- 2009 – „Подземен свят: Възходът на върколаците“ (Underworld: Rise of the Lycans)
- 2009 – „Рок радио“ (The Boat That Rocked)
- 2009 – „G-Force: Специален отряд“ (анимация, G-Force)
- 2009 – „Астробой“ (Astro Boy)
- 2010 – „Дива мишена“ (Wild Target)
- 2010 – „Хари Потър и Даровете на Смъртта: Първа част“ (Harry Potter and the Deathly Hallows)
- 2011 – „Ранго“ (анимация, Rango)
- 2011 – „Тайните служби на Дядо Коледа“ (анимация, Arthur Christmas)
- 2012 – „Най-екзотичният хотел „Мариголд““ (The Best Exotic Marigold Hotel)
- 2012 – „Гневът на титаните“ (Wrath of the Titans)
- 2012 – „Зов за завръщане“ (Total Recall)
- 2013 – „Джак, убиецът на великани“ (Jack the Giant Slayer)
- 2013 – „Краят на света“ (The World's End)
- 2013 – „Въпрос на време“ (About Time)
- 2014 – „Аз, Франкенщайн“ (I, Frankenstein)
- 2014 – „Гордост“ (Pride)
- 2015 – „Най-екзотичният хотел „Мариголд“ 2“ (The Second Best Exotic Marigold Hotel)
- 2016 – „Старата гвардия“ (Dad's Army)
- 2016 – „Норм - полярният мечок“ (Norm of the North)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Previous Winners: Olivier Winners 2001 // olivierawards.com. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Bill Nighy Awards // IMDb. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ а б в г д е Bill Nighy Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2014-11-03. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ а б Family Detective // Telegraph.co.uk. 11 ноември 2006. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Bill Nighy: five things I know about style // в-к Гардиан. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ а б Bill Nighy – Biography // talktalk.co.uk. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Old Boys | The John Fisher School // johnfisherschool.org. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Blackhall, Sue. „Bill Nighy The Unauthorised Biography“. John Blake Publishing, 1 февруари 2010. ISBN 1-84454-867-8. (на английски)
- ↑ а б Bill Nighy latest news and Profile // сп. „Хелоу“. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Bill Nighy: 'At my age, you're supposed... // Telegraph.co.uk. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ Nighy splits with partner of 27 years // в-к Дейли Мейл. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
- ↑ The 50 best-dressed over-50s // в-к Гардиън. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
