Богдан Велизаров
| Богдан Велизаров | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1916 – 1944 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Богдан Петков Велизаров е български военен деец, полковник, участник в Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 18-и пехотен етърски полк през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Богдан Велизаров е роден е на 24 април 1886[1] г. в Павликени. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в редовете на 20-и пехотен добруджански полк.
През 1928 години с министерска заповед №175 е назначен за началник на подучастък в 19 граничен участък, а с МЗ №65 от 1931 година за командир на рота от 18-и пехотен етърски полк. От 1932 година е председател на Инициативния комитет за изграждане на паметник на „Загиналите за освобождението и падналите за България през войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918“, което отнема 5 години и е осветен през 1937 година. Строителството на паметника също е под ръководството на Богдан Велизаров.[2] През 1934 година поема командването на 2-ри смесен орляк, а по-късно същата година е началник на 12 пограничен участък.
От 1936 година майор Велизаров завежда подофицерския отдел в Пехотната школа и същата година е председател на комитета за построяване на параклиса (паметника) на 30-и пехотен шейновски полк на връх Курткале (днес Шейновец), чийто основи са положени на 18 октомври 1936, а е осветен на 31 август 1941 година.[3] От следващата година до 1939 командва дружина от 18-и пехотен етърски полк. Непосредствено след това домакин на Пехотната школа, а от 1939 година е командир на пехотната рота в същата.
С височайша заповед на министъра на войната №92 от 26 октомври 1940 година подполковник Велизаров е назначен за командир 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 9 септември 1944 година, когато е уволнен от служба. В този период полковник Велизаров е и началник на търновския гарнизон. През 1945 е подсъдим на процеса на „Народния съд“ във Велико Търново.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1934)
- Подполковник (6 май 1937)
- Полковник (6 май 1941)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според Руменин е роден през 1896 г.
- ↑ Ивайловградчани издигат паметника на Черни рид с дарения – като църква, bgnow.eu.
- ↑ Куманов, А., „Малката Шипка“ (Юбилеен вестник „100 години от Балканската война и освобождението на Свиленград“, 2012 г., стр. 12) // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2014-11-24.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
