Божидар Козарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божидар Козарев
български скулптор
Роден
23 Ноември 1947
Починал
17 Март 2022

Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
Работил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов, проф. Крум Дамянов

Божидар Николов Козарев е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 ноември 1947 г. в София. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1974 г. - Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (сега Национална художествена академия), специалност „Декоративно-монументална скулптура“. Учи при проф. Величко Минеков, проф. Димитър Даскалов, проф. Крум Дамянов.

От 1981 г. е преподавател в НХА по скулптура в специалност „Резба“. От 1986 г. е доцент, а от 1996 г. – професор по скулптура в НХА.

Член е на СБХ.

През 1986 г. печели стипендия за специализация в Cite Internationale des Arts, Париж. Има голям брой реализирани монументални творби. От 1975 г. участва във всички общи изложби на СБХ.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални изложби
  • Галерия „Арте“, София (2016 г.);
  • Галерия „Кръг+“, София (2007 г.);
  • галерия „Ведарт“, София (2001 г.);
  • галерия „Проф. Асен Василев“, София, галерия „Александър“, София (1993 г.).
Колективни изложби и симпозиуми
  • Изложба – „Спорът за реалността“ – СБХ, София (2017 г.)
  • МОНУМЕНТАЛИСТИ в кавалетни форми – галерия „Арте“, София (2015 г.)
  • Изложба на преподавателите в НХА, Софийска градска художествена галерия (2006 г.);
  • Море – Сюр – Лоан, Франция (2003 г.);
  • 13 скулптори, галерия „Средец“, София (2003 г.);
  • Съвременна българска скулптура, колекция Юго Вутен (Парк Солвей), Европалия – България, Брюксел (2002 г.);
  • Галерия „Xan-Tinne“, Геел, Белгия (1996 г.);
  • Групова изложба град Алжир (1984 г.);
  • Симпозиум по скулптура Берлин – Марцан (1984 г.);
  • Симпозиум по скулптура Бургас – Отманли (1976 г.)
Постоянни колекции
  • Национална художествена галерия – София;
  • Софийска градска художествена галерия;
  • Художествена галерия – Велико Търново;
  • Художествена галерия – Сливен;
  • Художествена галерия – Русе;
  • Колекция „Юго Вутен“ – Белгия;
  • Галерия „Xan-Tinne“, Белгия;
  • Колекция „Д-р Бекария“, Барселона, Испания;
  • Градски музей Висбаден – Германия.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на СБХ за скулптура на историческа тема (1982 г.);
  • Награда на СБХ на името на Иван Лазаров за монументална скулптура (1978 г.)
  • През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Звезден миг за големи творци“, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986.