Направо към съдържанието

Босна (река)

Тази статия е за река Босна. За Босна вижте Босна (област).

Босна
(на босненски: Bosna)
Река Босна в град Зеница, през 2007 г.
Река Босна в град Зеница, през 2007 г.
43.6026° с. ш. 18.3785° и. д.
45.0668° с. ш. 18.468° и. д.
Местоположение в Босна и Херцеговина
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Босна и Херцеговина
Дължина271 km
Водосб. басейн10 457 km²
Отток142 m³/s
Начало
Мястомасив Трескавица, Динарски планини
Координати43°36′09.36″ с. ш. 18°22′42.6″ и. д. / 43.6026° с. ш. 18.3785° и. д.
Надм. височина1625 m
Устие
МястоСаваДунавЧерно море
Координати45°04′00.48″ с. ш. 18°28′04.8″ и. д. / 45.0668° с. ш. 18.468° и. д.
Надм. височина79 m
Босна в Общомедия

Босна (на босненски: Bosna) е третата по големина река в Босна и Херцеговина, десен приток на Сава. Дължина 271 km, площ на водосборния басейн 10 457 km²[1].

Смята се, че от римското име на реката Bosona следва етимологията и на името на областта Босна. Реката се споменава за първи път от древноримския историк Гай Велей Патеркул като Bathinus.[2][3][4] Другият основен източник, който е свързан с хидронима Bathinus, е надписът от Салона на римския политик и генерал Публий Корнелий Долабела, в който е записано, че реката разделя владенията на две от илирийските племена.[5]

Река Босна води началото си от източния склон на масива Трескавица (част от Динарските планини), на 1625 m н.в., на 10 km югозападно от село Търново, в цюгоизточната част на Босна и Херцеговина. По цялото си протежение тече в северна посока, като прави леко изпъкнала на запад дъга. С изключение на най-долния си участък течението на реката има типичен планински характер, съпроводено с множество прагове и бързеи, няколко малки водопада, дълбока долина, на места с тесни каньони и дефилета, а на други места с долинни разширения и междупланински котловини. След град Добой долината ѝ се разширява, а склоновете ѝ – полегати. При град Модрича реката излиза от планините и навлиза в крайната южна част на Среднодунавската низина. Тук долината ѝ значително се разширява, скоростта на течението ѝ намалява и се появяват множество меандри. Влива се отдясно в река Сава (десен приток на Дунав), на 79 m н.в., при град Босански Шамац.[6]

Водосборният басейн на Босна обхваща площ от 10 457 km² (10,7% от водосборния басейн на Сава), като целият се намира на босненска територия. На изток водосборния басейн на Босна граничи с водосборните басейни на реките Толиса, Тиня, Луковац и Дрина (десни притоци на Сава, на юг – с водосборния басейн на река Неретва (от басейна на Адриатическо море), а на запад – с водосборните басейни на реките Върбас, Укрина и други по-малки десни притоци на Сава)[1].

Основните притоци:

  • леви – Лашва (57 km, 958 km²), Фионичка река (48 km, 727 km²), Усора (76 km, 849 km²);
  • десни – Миляцка (36 km, на нея е разположен град Сараево), Кривая (74 km, 1495 km²), Стреча (139 km, 1948 km²)[1].

Босна има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно (от юли до септември) маловодие. Среден годишен отток в долното течение 142 m³/sec.[6]

Водите на Босна основно се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното течение частично и за напояване.[6]

По долината на реката са разположени множество селища, населението на които наброява близо 1 млн. души: Илияш, Високо, Зеница, Какан, Жепче, Завидовичи, Маглай, Добой, Модрича, Босненски Шамац.

  1. а б в ((en)) Sava river basin Analysis report „Река Сава и водосборният ѝ басейн“ Архив на оригинала от 2010-07-17 в Wayback Machine.
  2. Šašel Kos, M., P. Kos. „Places: 197162 (Bathinus (river))“. Pleiades. Посетен на 22 януари 2017
  3. Salmedin Mesihović (2014). Ilirike. Sarajevo: Filozofski fakultet u Sarajevu. p. 80
  4. Velleius Paterculus, Historia Romana 2.114.4.6.
  5. Salmedin Mesihović (2010). AEVVM DOLABELLAE – DOLABELINO DOBA. XXXIX. Sarajevo: Centar za balkanološka ispitivanja, Akademija nauka i umjetnosti. p. 10
  6. а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Босна, т. 3, стр. 588