Бухчева къща
| Бухчева къща | |
 Изглед към къщата, 2019 г. | |
 Местоположение в Стара Загора | |
| Надм. височина | 204 m |
|---|---|
| Вид | къща |
| Местоположение |  Стара Загора, България |
| Стил | сецесион |
| Изграждане | 1910 г. |
| Бухчева къща в Общомедия | |
Бухчевата къща се намира на улица „Цар Иван Шишман“ № 52 в Стара Загора.[1]
Къщата е построена през 1910 г. за представителна приемна на важните гости в Стара Загора. По време на Балканската война в нея живее ген. Иван Фичев, началник на Щаба на армията. През 1912 – 1913 г. в нея отсяда и цар Фердинанд. Къщата е проектирана в стил сецесион от австрийски архитекти. Фасадата е богато украсена с колони, фрески, флорални мотиви, женски лица. Интериорът е с ефирни метални декоративни елементи, гоблени и стенописи. През 1920 г. къщата е продадена чрез публичен търг на индустриалеца Стоян Бухчев. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. къщата е национализирана и в нея се помещава щаб на Съюзническата контролна комисия.[1] В периода на безстопанственост изчезват ценни стъклени витражи, уникални гоблени, старинни корнизи и оригиналните австрийски брави на вратите и прозорците, както и металната входна врата.[2] По-късно в нея се помещава клуб на старозагорските художници. След 1989 г. е върната на наследниците. Внукът Димо Бухчев я реставрира и поддържа.[1] В нея има ресторант и конферентна зала. В първото десетилетие на XXI в. в двора е изграден православен параклис „Св. Димитър“, който е осветен от Старозагорския митрополит Галактион.[3] При първото си посещение в България, след изгнанието, в нея е посрещнат Симеон Сакскобургготски.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Екимова-Мелнишка, Мариана и др. Къщите още говорят. София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-036-1. с. 238 – 240.
- ↑ Бухчева къща в Стара Загора – стара сграда със завидна съдба // 1kam1.com, 21 август 2015 г. Посетен на 22 април 2019 г.
- ↑ Бухчевата къща – Стара Загора // opoznai.bg, 25 октомври 2017 г. Посетен на 22 април 2019 г.
- ↑ Георгиев, Петър. Наследник на индустриалци разказа историята на рода си // duma.bg. Посетен на 22 април 2019 г.
