Българският бог
Българският бог | ||||
Албум на Епизод | ||||
---|---|---|---|---|
Издаден | 2002 | |||
Жанр | рок | |||
Стилове | хардрок, хевиметъл | |||
Времетраене | 37:26 | |||
Музикален издател | Stars Records | |||
Пореден албум | Четвърти | |||
Език | български | |||
Хронология на Епизод | ||||
|
Българският бог е четвъртият студиен албум на българската рок група Епизод, издаден през 2002 година. Съдържа осем песни, чиито текстове са по стихотворения на българските класици Христо Ботев и Иван Вазов. Албумът е издаден с изричното съгласие и подкрепа на фондациите „Христо Ботьов“ и „Васил Левски“. Песните представляват дръзка смесица между рок музика и едни от най-значимите български литературни произведения, включващи стихотворения като „Левски“, „Хаджи Димитър“, „О, Шипка!“ и други. Тематичната насока е главно съсредоточена в годините на османската власт, като композициите следват един своеобразен хронологичен ред, започвайки с написването на „История славянобългарска“ и българското „пробуждане“ като народ в годините на тежка робия, мъка и страдание (парчето „Паисий“), преминавайки през вълненията и подготовката за въстание срещу поробителите в „Левски“ и „Хайдути“ и самите битки в „Хаджи Димитър“ и „О! Шипка“, мъката по загиналите бойци („Последен марш“, интерпретация по произведението на Вазов „Новото гробище над Сливница“), и въпреки всичко надеждата и непримиримостта на българите в „Българският бог“. Финалното парче „Моите песни“ е един вид отдаване на почит към великия ни поет Вазов и цялата българска литература, чрез която спомените за събитията по онова време остават завинаги живи в съзнанието на българина.
В албума взимат участие редица гостуващи музиканти, включващи църковен певец („Паисий“), женски народни вокали („Хайдути“) и детски певчески хор („Хайдути“).
Парчето „Левски“ е в традиционния за българската фолклорна музика ритъм 7/8, а интрото на „Хайдути“ представлява изпълнение на песента на Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин“.
Издаването на албума предизвика масов дебат сред музикалните критици и фенове, а и сред литераторите и обикновените българи. И до днес се поставя въпросът дали е уместно текстовете на Ботев и Вазов да се съчетават с подобна музика и да се използават (пряко или коствено) с комерсиална цел. Противниците на идеята смятат албума за откровена гавра и незачитане паметта на поетите. Привържениците изтъкват огромната нужда от популяризиране на тези велики произведения и на българската история с цел повдигане на българския дух в днешните времена, когато все повече се отхвърля българското. Отново според тях енергичната и емоционална рок музика е отличното изразно средство за представяне на такива значими исторически събития, а и един вид урок по литература и история за новото поколение.
Песни[редактиране | редактиране на кода]
Албума включва 8 песни[1]:
- Паисий – 05:11
- Левски – 03:45
- Хайдути – 07:00
- Хаджи Димитър – 04:45
- О, Шипка – 05:21
- Последен марш – 03:39
- Българският бог – 03:44
- Моите песни – 04:01
Сингъл[редактиране | редактиране на кода]
- „Левски“ (2001), освен едноименната песен съдържа и парчето „Последен марш“.
Изпълнители[редактиране | редактиране на кода]
- Емил Чендов – вокали
- Драгомир Драганов – китари и вокали
- Симеон Христов – бас китара
- Христо Гьошарков – барабани
- Ивайло Георгиев – кийборд
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ epizod.bandcamp.com, архив на оригинала от 7 май 2010, https://web.archive.org/web/20100507002523/http://epizod.bandcamp.com/album/bulgarskiat-bog, посетен на 1 юли 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Българският бог в Български рок архиви
|