Излел е Дельо хайдутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Излел е Дельо хайдутин
Песен
Издаденa 1930-те
Стил Българска народна музика
Език български език
Изпълнители Надежда Хвойнева
Валя Балканска
Янка Рупкина
Калинка Вълчева
Трио „Румен Родопски“

„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от Родопската фолклорна област. Тя придобива изключителна популярност в България, след като през 1977 г., в изпълнение на Валя Балканска, е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“, като музикално послание от Земята към далечния космос.

История[редактиране | редактиране на кода]

Песента е записана за пръв път от фолклористи в Златоградско през 30-те години, а през 50-те и 60-те години множество нейни варианти са описани и в Ардинско и Смолянско. Първият звукозапис е направен в Българското радио в изпълнение на Надежда Хвойнева, а след това и на Валя Балканска.[1]

Изпълнение на песента от Валя Балканска по време на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 година прави впечатление на американската фолклористка Етел Райм.[1] През 1968 година Райм, заедно с друг американски фолклорист, Мартин Кьониг, правят в Смолян запис на песента,[1] изпълнена от Валя Балканска в съпровод на гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Този запис е предложен от Алан Ломакс на комисия, ръководена от Карл Сейгън, която е натоварена да подбере няколко десетки визуални и звукови образци, запис на които да бъде поставен в космическите апарати „Вояджър“.[1] След едногодишен процес, през 1972 година изпълнението на Валя Балканска е включено в селекцията, описано като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“.

През 80-те години вариантът на песента, включен в плочата на „Вояджър“, е силно експониран в българските медии, превръщайки се в стандарт, оказващ влияние върху интерпретацията на родопските песни, а алтернативни варианти на „Излел е Дельо хайдутин“ на практика спират да се изпълняват и записват. По-късните записи – на изпълнители, като Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Трио „Румен Родопски“ – до голяма степен се придържат към варианта на Валя Балканска.[1]

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Първи вариант

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ян кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.

Заръчал Дельо, поръчал,
дериданскимнем аяне,
айене, кабадалие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не пучърните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади нивести.

Втори вариант

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
с Домбовци и Караджовци.

Зароча Дельо пороча
Дериденските аяне,
айяне, кабадаие:
- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почърните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плачат,
по-млого млади нивести,
дете ще в корем проплака.

Гюлсюме Делю заръча:
- Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже.

Трети вариант

Изльел йе Дельо хайдутин,
Хайдутин, янкеседжия
В Домбофци и Караджофци.

Заръча Делю, поръча
Даръдерскинем аяне,
Аяне, кабадаие:
- „Две лели имам ф селоно,
Да ми ги не потурчите,
Чи ку ви влезна ф селоно,
Много щът майки поплака,
По-много млади невести,
Ф корем ще дете поплака“.

Гюлсюме Делю думаше:
- „Варди са, Делю, чувай са,
Канят са да та премажат,
Леят ти куршум сребърен“.

Делю Гюлсюми викаше:
-„Гюлсюм, черноко момиче,
Кого е майка хранила
На Деля пушка да пукне
На Деля сабля да махне“?

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Росица Тодорова, Феноменът „Излел е Дельо хайдутин“ в контекста на традиционната златоградска, родопска и общобългарска фолклорна мелодика

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 25 – 26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България