Направо към съдържанието

Валентин Катаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентин Катаев
Валенти́н Ката́ев
руски и съветски писател
Роден
Валенти́н Петро́вич Ката́ев
Починал
12 април 1986 г. (89 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Националност СССР
Работилписател
Литература
Период1927-1986
Жанроведрама, проза
Направлениесоциалистически реализъм
мовизъм
Известни творби„Самотна лодка се белее“ (1936)
„Синът на полка“ (1945)
ПовлиянВладимир Маяковски
ПовлиялЕвгений Евтушенко
Илф и Петров
Семейство
Братя/сестриЕвгений Петров
СъпругаЛюдмила Гершуни
Анна Коваленко
Естер Бреннер
ДецаЕвгения Катаева
Павел Катаев

Уебсайт
Валентин Катаев в Общомедия

Валентин Петрович Катаев (на руски: Валенти́н Петро́вич Ката́ев) е руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров, носител на няколко ордена, между които орден Ленин, герой на социалистическия труд, член на КПСС (от 1958).

Незавършил гимназия, той се включва в бойните действия по време на Първата световна война. През 1922 година се мести в Москва и започва работа като журналист, като сътрудничи на няколко вестника.

Започва да публикува още през 1910 година. По време на Първата световна война публикува сатирични разкази и разкази за войната. По-късно започва да пише повести, пиеси и романи.

По-известни произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Квадратурата на кръга“ (1928) – комедия, поставяна (от 1928)
  • „Време, напред!“ (1932) – роман, филмиран (1965)
  • „Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“, 1936) – повест, филмирана (1937)
  • „Аз съм син на трудовия народ“ (1937) – повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и Сергей Прокофиев)
  • „Синът на полка“ (1945) – повест, филмирана (1946), получава Сталинска премия (1946)

Издания на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Прахосници. Изъ живота на съвременна Русия. София: Право, 1928, 136 с.
  • Аз, синът на трудовия народ. 1944, 176 с.
  • Аз съм син на трудовия народ. Превод от руски език Атанас Далчев. София: Народна младеж, 1951, 106 с.
  • Самотна лодка се белее. София: Народна култура, 1956, 264 с.
  • Чифлик в степта. Превод от руски език Яню Стоевски. София: Народна младеж, 1957, 326 с.
  • Зимният вятър. Варна: Държавно издателство, 1961, 226 с.
  • Вълните на Черно море. Том 1-2. София: Народна младеж, 1963.
  • Синът на полка. Превод от руски език Борис Светлинов. София: Народна младеж, 1970, 172 с.
  • Сатирична проза. София: Народна култура, 1978, 198 с.
  • Късчета живот, или вълшебният рог на Оберон. Превод от руски език Люба Мутафова. София: Отечество, 1983, 542 с.
  • Юношески роман: Юношеският роман на моя стар приятел Саша Пчолкин, разказан лично от него. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 286 с.