Направо към съдържанието

Василе Барба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василе Барба
Vasile Barba
германски учен
Роден
1918 г.
Починал
2007 г. (89 г.)

Националност Германия
Учил вБукурещки университет

Василе Барба (на арумънски: Vasile Barba) е германски учен и арумънски общественик.

Барба е роден през 1918 година във влашкото паяшко село Голема Ливада, Гърция. Емигрира в Румъния и се установява като колонист в Узундже орман, Южна Добруджа. Завършва лицея „Георге Шинкай“ в Букурещ и право в Букурещкия университет. Преди национализацията през 1948 г. има дъскорезница, която баща му построява в Биказ, а след това е банков инспектор в Сибиу и Брашов. От 1953 до 1983 година живее и преподава в Брашов във Факултета по горско стопанство и индустрия.

Барба емигрира в Германия, заедно със съпругата си, която е германка, и във Фрайбург основава Съюз на арумънския език и култура. Съюзът се бори за запазване на арумънската култура в Европа, организира международни конгреси и издава списанието на арумънски език „Зборлу а Ностру“. Барба е подпомаган от Европейска фондация „Драган“ на Константин Драган, един от най-верните хора на лидера на Желязната гвардия Константин Папаначе. От Фрайбург Барба популяризира теорията, че арумъните са различни от румънците и речта им е независима и арумънският език не е сред четирите диалекта на старорумънския език – версия, поддържана от Румънската академия.

През 1982 година Барба публикува в Румъния много текстове на арумънски с немски превод.[1]

Василе Барба умира през 2007 година във Фрайбург на 89-годишна възраст.[2]