Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване
Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване (на японски: 大東亜共栄圏) е империалистическа доктрина на Япония по време на Втората световна война.
Първоначално вдъхновена от паназиатизма и антиколониализма и в съгласие с по-общата концепция „Хако ичиу“,[1] тя си поставя за цел създаването на японска сфера на влияние в Източна, Югоизточна и Южна Азия. Доктрината е официално обявена за първи път на 29 юни 1940 година в изявление по радиото на външния министър Хачиро Арита.[2] Освен Япония и пряко завладените от нея територии, като Корея и Тайван, сферата включва японски съюзници, като Тайланд, и марионетни режими, като Манджоу-Го, Режима на Уан Дзинуей, Държавата Бирма, Втората филипинска република, Свободна Индия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ James L. McClain, Japan: A Modern History p 470 ISBN 0-393-04156-5
- ↑ De Bary, William T. (2008). Sources of East Asian Tradition: The modern period. Columbia University Press. p. 622. ISBN 978-0-231-14323-3.
|
Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Япония, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.