Вилхелм Брюкнер
| Вилхелм Брюкнер | |
| германски офицер | |
 | |
| Звание | оберст |
|---|---|
| Години на служба | 1914 – 1919 1939 – 1945 |
| Служи на |  Германска империя Нацистка Германия |
| Род войски | Райхсвер Вермахт |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди |  Железен кръст[1] Значка за раняване[2] Кръст на честта[2] |
| Дата и място на раждане | 11 декември 1884 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Вилхелм Брюкнер в Общомедия | |
Вилхелм Брюкнер (на немски: Wilhelm Brückner) е германски оберст от Вермахта. Главен адютант на Адолф Хитлер до октомври 1940 г.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Брюкнер е роден в Баден-Баден. Следва право и икономика в Страсбург, Фрайбург, Хайделберг и Мюнхен.
През Първата световна война е офицер в баварския пехотен полк и е повишен в лейтенант.[4] След войната се присъединява към Фрайкорпс и участва в разгрома на Баварската съветска република.[5]
В края на 1919 г. Брюкнер отново влиза в университета, но изучава техника за снимане на филми в продължение на три години. В края на 1922 г. се присъединява към нацистката партия[4] и няколко месеца по-късно, на 1 февруари 1923 г.[5], става командир на Щурмабтайлунг (СА) в Мюнхен. Той е един от тези, които активно искат ръководството на партията да организира въстание.
Брюкнер участва в Бирения пуч в Мюнхен, за което е осъден на 1 година и половина в затвора.[6] По решение на съдебните органи той е освободен след 4 месеца и отново е в Щурмабтайлунг.[5][7]
На 1 август 1930 г. става адютант и бодигард на Адолф Хитлер, след което е назначен за главен адютант. В това отношение има голямо влияние върху вътрешния кръг на Хитлер, заедно с Йозеф Гьобелс и Сеп Дитрих, участва в пропагандния филм „Hitler über Deutschland“ (1932).
На 9 ноември 1934 г. Брюкнер получава ранг на СА-Обергрупенфюрер. На 15 януари 1936 г. Брюкнер става почетен гражданин на Детмолд (лишен от титлата си с решение на градския съвет от 9 ноември 1945 г.). Губи цялото си влияние в началото на войната. Започва да се забелязва, че постепенно адютантите на Вермахта и СС придобиват по-голямо влияние в ущърб на него. На 18 октомври 1940 г. неочаквано е уволнен за спор с Хитлер. Най-вероятно Мартин Борман повлиява за уволнението на Брюкнер.
На поста е заменен от Юлиус Шауб. Брюкнер служи на фронта във Вермахта, а до края на войната има ранг на оберст (полковник).[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Miller 2015, с. 323.
- ↑ а б Miller 2015, с. 324.
- ↑ Miller 2015, с. 319.
- ↑ а б Eberle Uhl, с. 308.
- ↑ а б в Miller 2015, с. 317.
- ↑ Dornberg 1982, с. 337.
- ↑ Flood 1989, с. 584.
- ↑ Felton 2014, с. 19.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Dornberg, John. The Putsch That Failed. Munich 1923: Hitler's Rehearsal for Power. London, Weidenfeld & Nicolson, 1982. ISBN 029778160X.
- The Hitler Book: The Secret Dossier Prepared for Stalin From the Interrogations of Hitler's Personal Aides. Public Affairs, 2005. ISBN 978-1-58648-366-1.
- Felton, Mark. Guarding Hitler: The Secret World of the Führer. Pen & Sword, 2014. ISBN 978-1-78159-305-9.
- Flood, Charles Bracelen. Hitler: The Path To Power. Boston, Houghton Mifflin, 1989. ISBN 0395538459.
- Linge, Heinz. With Hitler to the End: The Memoirs of Adolf Hitler's Valet. Skyhorse Publishing, 2009, [1980]. ISBN 978-1-60239-804-7.
- Miller, Michael. Leaders Of The Storm Troops Volume 1. England, Helion & Company, 2015. ISBN 978-1-909982-87-1.
.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брюкнер, Вильгельм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
