Владимир Калайджиев
| Владимир Калайджиев | |
| български лекар и партизанин | |
| Роден |
22 ноември 1921 г.
|
|---|---|
| Починал | 2009 г.
София, България |
| Политика | |
| Депутат | |
| VIII НС IX НС | |
Владимир Христов Калайджиев (Коце) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български лекар, заслужил лекар.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Калайджиев е роден на 22 ноември 1921 година в град София в семейство на бежанци от Македония.[1] Учи медицина в Софийския университет. Тук е активен член на БОНСС. От 1937 година е Член на РМС от 1937 г. и на БРП (к) от 1943 г.
Прекъсва образованието си и участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин и командир на чета „Бачо Киро“ от Партизанска бригада „Чавдар“ (София) (юли 1943). Политкомисар на Четвърта софийска въстаническа бригада.[2]
На 22 септември 1944 година е назначен за помощник-командир на Шести пехотен търновски полк[3]. Бил е помощник-командир на първа пехотна софийска дивизия. Участва в първата фаза на войната срещу нацистка Германия.
Довършва следването си по медицина (1947). Специализира микробиология в София и Ленинград, имунология и алергология в Лондон и Париж. Всепризнат създател на съвременната противоепидемиологична мрежа и на Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ), наследена от РИОКОЗ. Инициатор и строител на много сгради с медицинско приложение, включително на Центъра по хигиена[4][5] От 1948 г. е дивизионен лекар. В периода 1951 – 1962 г. е директор на Института по епидемиология и микробиология при Министерството на народното здраве и научен сътрудник в секцията по имунология на БАН.
Заместник-министър на народното здраве (1962 – 1970). Заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешки ресурси към Държавния съвет на НРБ (1971 – 1986).[6] Народен представител и председател на Комисията по защита на обществените интереси и правата на гражданите в Народното събрание. Кандидат-член на (1966 – 1986) и член на ЦК на БКП (1986 – 1989).
Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червено знаме“ и орден „Георги Димитров“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Д-р Владимир Калайджиев – реформатор и основоположник // Форум Медикус, 23 февруари 2016 г. Посетен на 18 октомври 2021 г.
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 г. Енциклопедичен справочник“, С., 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68
- ↑ www.bglekar.com
- ↑ vladimirkalaydjiev.wordpress.com
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 120
- Партизани от Партизанска бригада Чавдар
- Партизани от Четвърта софийска въстаническа бригада
- Командири на партизански формирования в България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Членове на ЦК на БКП
- Български лекари
- Родени в София
- Починали в София
- Заслужили лекари
- Български лекари от Македония